Хората казват, че приятелство между три жени трудно оцелява и за повече яснота моделът се нарича орел, рак и щука.
Не съм чула определение, ако дамите са четири, но логично положението изглежда сериозно.
Днес ще ви разкажа готината история за такова нежно каре – Мила, Ива, Иглика и София. Носеше се славата на желязната им дружба, започнала на първата студентска бригада и оцеляла след любови, раздели, сватби, разводи, интервюта за работа и месеци без работа, деца. Запазена марка стана любимото изречение на София: „И това трябва да се преживее…“
И така те заедно преживяха драматичната любов и още по-драматичното раждане на Ива, откачените амбиции на Иглика да разведе свой колега и да се ожени за него, болезнената гордост на София, заради която наказваше жестоко дори родителите си… На фона на това навикът на Мила все да закъснява изглеждаше дори симпатичен.
От четирите Ива беше с най-свежо чувство за хумор и точно тя предложи най-накрая да сложат Мила на мястото й и да й покажат, че в този свят неслучайно има часовници. Измисли номер, който трябваше да й подейства като юмрук в зъбите. Иглика и София бяха твърдо „за“ мерките за превъзпитание.
Това се случи миналото лято. Съобразиха всичко с прогнозата за времето и за наказателната акция избраха вечер, в която трябваше да вали. Решиха да се видят в центъра на София, пред Университета, между статуите на братята Христо и Евлоги Георгиеви – там няма никаква сушина Като по поръчка час преди срещата им заваля и затрещя. Иглика и София дори не тръгнаха, а Ива извади късмет и успя да паркира в уличката зад Университета. От там нямаше добра видимост, но все пак беше нещо. Около 7 часа грабна чадъра и увисна пред стълбите на Университета. Стоя точно 15 минути, след което се врътна, както беше по сценарий, и се върна в колата. Нататък наказанието беше в ход – като цъфне Мила, нямаше да завари никого. На Ива й се щеше да остане и да й погледа сеира, но все пак си тръгна.
Почти стигнала до свекърва си, която била прибрала сина й от детска градина, когато любопитството й взело връх и направила обратен завой. И точно когато минавала покрай централния вход на Университета, видяла Мила на стълбите – мокра, на 10-сантиметров ток, с къса рокля, която преди дъжда сигурно е била ефирна, но вече плътно прилепвала и подчертавала страхотната й фигура. Дори подгизналите й руси къдрици изглеждали секси. Отчаяният й поглед я правел още по-привлекателна. На Ива й докривяло, че измислила цялата тая глупост, дала газ, паркирала и хукнала към мократа кокошка Мила.
И изведнъж спряла – приятелката й вече не била сама! Непознат бил разперил чадъра си над нея, а дъждът заливал гърба и едното му рамо. Мила вече не гледала нещастно, а цялото й същество излъчвало флирт. Докато Ива се чудела какво да прави, Мила хванала подръка спасителя си и след минута изчезнали в подлеза.
Преди месец Ива и мъжът й кумуваха на Мила и кавалера от онази вечер. Дъждът буквално му бутнал в ръцете една ядосана мокра красавица. Завел я да се стоплят с питие, после да изсъхнат у тях, тя спокойно свалила рокличката си, а с неговата тениска била още по-секси. Мила се постара да не закъснее за собствената си сватба. Макар че ако на онази среща беше отишла навреме, щеше да пропусне най-важното – любовта на живота си, която така или иначе дължи на приятелките си.
Социалните мрежи – променят ли децата ни?
Add comment