Наказание с любов

Хората казват, че приятел­ство между три жени трудно оцелява и за повече яснота моделът се нарича орел, рак и щука.

Не съм чула опреде­ление, ако дамите са четири, но логично положението из­глежда сериозно.

Днес ще ви разкажа готината история за такова нежно каре – Мила, Ива, Иглика и София. Носе­ше се славата на желязната им дружба, започнала на първата студентска бригада и оцеляла след любови, раздели, сватби, разводи, ин­тервюта за работа и месеци без работа, деца. Запазена марка стана любимото изре­чение на София: „И това трябва да се преживее…“

И така те заедно преживяха драматичната любов и още по-драматичното раждане на Ива, откачените амбиции на Иглика да разведе свой колега и да се ожени за него, болезнената гордост на Со­фия, заради която наказва­ше жестоко дори родители­те си… На фона на това на­викът на Мила все да закъс­нява изглеждаше дори сим­патичен.

От четирите Ива беше с най-свежо чувство за ху­мор и точно тя предложи най-накрая да сложат Мила на мястото й и да й пока­жат, че в този свят неслучайно има часовници. Из­мисли номер, който трябва­ше да й подейства като юм­рук в зъбите. Иглика и Со­фия бяха твърдо „за“ мер­ките за превъзпитание.

Това се случи миналото лято. Съобразиха всичко с прогнозата за времето и за наказателната акция избра­ха вечер, в която трябваше да вали. Решиха да се видят в центъра на София, пред Уни­верситета, между статуите на братята Христо и Евлоги Георгиеви – там няма никаква сушина Като по поръчка час преди срещата им заваля и затрещя. Иглика и София дори не тръгнаха, а Ива из­вади късмет и успя да пар­кира в уличката зад Универ­ситета. От там нямаше доб­ра видимост, но все пак беше нещо. Около 7 часа грабна чадъра и увисна пред стълбите на Университета. Стоя точно 15 минути, след което се врътна, както беше по сценарий, и се върна в ко­лата. Нататък наказанието беше в ход – като цъфне Мила, нямаше да завари ни­кого. На Ива й се щеше да остане и да й погледа сеира, но все пак си тръгна.

Почти стигнала до свекъ­рва си, която била прибра­ла сина й от детска градина, когато любопитството й взе­ло връх и направила обратен завой. И точно когато мина­вала покрай централния вход на Университета, видя­ла Мила на стълбите – мок­ра, на 10-сантиметров ток, с къса рокля, която преди дъжда сигурно е била ефир­на, но вече плътно прилеп­вала и подчертавала стра­хотната й фигура. Дори подгизналите й руси къдрици из­глеждали секси. Отчаяният й поглед я правел още по-привлекателна. На Ива й докривяло, че измислила цялата тая глупост, дала газ, парки­рала и хукнала към мократа кокошка Мила.

И изведнъж спряла – при­ятелката й вече не била сама! Непознат бил разпе­рил чадъра си над нея, а дъждът заливал гърба и ед­ното му рамо. Мила вече не гледала нещастно, а цялото й същество излъчвало флирт. Докато Ива се чуде­ла какво да прави, Мила хва­нала подръка спасителя си и след минута изчезнали в подлеза.

Преди месец Ива и мъжът й кумуваха на Мила и кава­лера от онази вечер. Дъждът буквално му бутнал в ръцете една ядосана мокра красави­ца. Завел я да се стоплят с питие, после да изсъхнат у тях, тя спокойно свалила рок­личката си, а с неговата те­ниска била още по-секси. Мила се постара да не закъ­снее за собствената си сват­ба. Макар че ако на онази среща беше отишла навреме, щеше да пропусне най-важ­ното – любовта на живота си, която така или иначе дължи на приятелките си.