Прието е сложният период, който децата преживяват около седемгодишната си възраст, да се нарича “криза на идентичността”.
В рамките на един човешки живот това всъщност е най-спокойната криза. От това не следва, че трябва да я омаловажаваме, предупреждават от woman.ru.
Седемгодишното дете, което вече ходи на училище, иска да се почувства самостоятелен възрастен човек. В това желание има логика: към детето вече има изисквания от нов ранг – то трябва да учи и да постига определени успехи, трябва и да помага на родителите си вкъщи. Не всички деца привикват веднага към новите условия; повечето изпитват известен смут, дискомфорт и дори стрес. Цялата работа е в това, че децата разбират необходимостта от това да пораснат.
Как да помогнем на детето да изпълнява успешно новата си роля?
Първо – то трябва да е подготвено за училище. От родителската помощ зависи дали то ще успее да се адаптира към училищната среда бързо и безболезнено. Детето трябва да е научено на режим, трябва да се развиват умствените му способности. Това става с четене на книжки и разговори върху прочетеното, с различни логически игри. Времето, прекарано с родителите обаче не трябва да е повече от това за връстниците – отсега нататък детето ще общува през по-голяма част от деня именно с тях.
Не се обиждайте от това, че учителят изведнъж ще стане по-големият авторитет от вас. Много е важно да проявявате такт и да не подкопавате този конкурентен авторитет с някакви реплики, критики или пренебрежителни думи. Порастващите деца имат способността да надминават учителите си в много неща, но все пак за тях те ще си останат кумири цял живот. Стига, разбира се, да са учители на място!
Add comment