Когато прекалим с нашите “Не може” и “Внимавай”, великолепното ни дете спира да слуша какво му говорим. Или се преструва, че не чува командите, с които го засипваме.
Защо е така?
Защото сме подценили факта, че то е разумен човек. Малък все още, с малко опит и знания – но съзнаваш себе си като личност и изискващ уважение. Ние можем да накараме детето да ни чуе – и да водим с него най-прекрасния диалог, диалога на порастването. Да порастваме заедно с него и ние. Ето още няколко правила, които трябва да ни помогнат в слушането!
* Брой до десет. Ако детето се разбеснее, не бързай да го наказваш. Дай му възможност самичко да спре, като внимаваш това да се случи по безопасен начин. Предупреди го обаче, че трябва най-сетне да спре – да спре, докато преброиш до десет. И ако не престане, ще има наказание.
* Тайм аут. Едно време бабите са наказвали внуците си, като ги отпращали да стоят сами в ъгъла, припомнят от lady.ru. Това простичко наказание се оказвало голяма мъка! Цялата мъка била защото в ъгъла си сам, нямаш дори играчки! Голяма скука. Нищо не пречи да оставиш детето в ъгъла на столче. Обясни му, че това е принудителна мярка – докато се успокои. Така започва усвояването на контрола върху емоциите.
* Правото на избор. Детето не трябва да се усеща като кукла на конци, която изпълнява команди безпрекословно. Това е скучно, по тази причина то започва да капризничи. Когато излизате например, питайте детето си как иска да бъде облечено – дайте му възможност да избира между 2-3 варианта. То ще избира в рамките на параметрите, които реално вие му задавате.
* Дневен режим. Постарайте се да го организирате и спазвате – детето ще стане по-спокойно, а животът ви ще е по-лесен. Дори мрънкането, че е рано за лягане, ще отпадне.
* Хвалете детето! Насърчавайте го за добрите постъпки и постиженията, дори когато са малки. Това трябва да е заслужено обаче! Детето държи да те зарадва – то ще иска да ти се случи отново и наистина ще те слуша.
Leave a reply