Трябва ли възрастният да се намеси, ако детето му е пренебрегвано, изолирано или унижавано от връстниците си? Как да предотвратим ситуации, в които други деца могат да упражнят психологическо или физическо насилие върху вашия син или дъщеря?
Противно на общоприетото схващане, че децата сами трябва да решават конфликтите си – намесата на възрастните е наложителна. Разбира се – в зависимост от това дали става дума за родител, учител или училищен психолог. Не е нужно нещата да се оставят извън контрол или да се стигне до крайности, когато са станали необратими.
Най-често “изхвърлени” от общността са децата с физически отклонения в развитието; инвалиди с видими физически дефекти, умствена изостаналост, хронични психични заболявания. Общността, напук на всички приказки за интеграция, изхвърля такива деца като чужди тела; обратното е изключение.
Понякога казусът се усложнява от това, че и самите родители чувстват такова дете като бреме. Те се грижат повече за това – как изглежда семейството им в очите на чуждите хора, отколкото за самочувствието, проблемите и болките на детето си.
Общността бързо идентифицира слабите и се насочва агресивно към тях – с тях е лесно! Те са тревожни и неуверени, описва казуса lady.ru. Те са по-чувствителни, съзерцателни и пасивни. Обикновено са в много силна връзка с родителите си. С тези деца не дружи почти никой, изолират ги от общите игри и те се стремят да бъдат по-близо до учителя.
Родителят е длъжен да говори с детето си за тези неща. Да го насърчава за всеки постигнат успех, за да повиши самооценката му. При конфликти с насилие да изяснява нещата, а да не ги премълчава. Детето трябва да чувства родителското рамо. А родителят е длъжен да научи детето си на самозащита.
Когато едно дете се чувства сигурно в семейството си, то по-лесно ще се научи да се справя самостоятелно с проблемите си. Ако има достатъчно висока самооценка и увереност в себе си, обидите няма да го засегнат. То ще игнорира “мъчителите” си и на тях няма да им е интересно да го дразнят.
Add comment