Любовта е една от най-фините материи във Вселената, която ни съпътства през целия живот – от първата до последната глътка въздух
Някои хора подсъзнателно смятат, че се обичат заради сходствата в проблемите си. Събират се заради общи интереси – например любовта към пътешествията. Обаче с течение на времето се оказва, че цялата работа не е в страстта към пътуването, а във факта, че просто не могат да живеят на едно място (става им еднообразно и скучно) и постоянно имат импулс да „избягат“. Разбира се, че две такива птици с подрязани крила вероятно няма да могат да съжителстват заедно, тъй като еднаквите им проблеми ще се усилват многократно. В крайна сметка те ще започнат да бягат от реалността в различни посоки и за единия от тях (или за двамата) това ще бъде краят на любовта.
Всички искаме да намерим човек, с когото да си приличаме, но когато се затрудняваме да намерим сходства в хубавите си качества, откриваме ги в отрицателните. Много често в подобни отношения хората започват да играят роли – мъжът може да играе бащата на любимата си, когото тя е обичала и ценила, но той я наказвал за най-малките грешки. Когато пораснала, тя решила, че това е критерият за „истински мъж“. Жената пък може да играе ролята на майката за партньора си, която с любов е следила всяка негова крачка, ограничавала е свободата му и способността му да взема решения. Той вече е голям, управлява собствен бизнес, но усеща, че трябва някой да го контролира, за да не кривне от правия път. В подобна псевдолюбов двамата постоянно се джафкат, крият тайни, гледат на половинката си като на враг. Дребните, но ежедневни свади са отчаян опит да „измиеш ръцете си“ от тази любов -да избягаш и да се скриеш. Подсъзнанието ни разбира проблема, ние – не. Как да избегнете такава връзка? Бъдете само-достатъчна личност. Не е нужно да бягате от себе си и да търсите все нови пътища, за да вървите напред, пише списание „За жената“.
Leave a reply