Не обръщате внимание на доброто поведение
Раздавайте по-щедро родителското си одобрение. Например ако детето е било с вас на гости и се е държало спокойно, без да досажда и да създава проблеми, похвалете го.
Не слагате ясни граници на позволеното. Децата по природа са диви и нецивилизовани. Работата на родителя е да ги научи кое е добро и лошо, да възпитава у тях добродетели като уважение, толерантност, взаимопомощ. Освен поставянето на ограничения и норми възрастните трябва да държат на последователното им спазване. Неприемливо е да казвате на детето „Не удряй“, а да допускате това да се случва. Като не проявявате твърдост, му давате повод да смята, че зададените правила не са важни.
Не търсите отговорност. Ако не държите детето отговорно за допуснатите от него грешки, то ще се научи да ги приписва на другите. Носенето на отговорност е важно качество, свързано с всяко решение и избор, които човек прави.
Борите се за изгубени каузи. Има неща, които трудно може да наложите. Например задължавате детето против волята му да носи шапка. Всеки ден го изпращате на училище с шапка, но след първите крачки то я сваля. Изводът от подобни битки е, че може да позволите на детето понякога да не се подчинява.
Не давате добър личен пример. Децата подражават на възрастните и правят каквото виждат, а не каквото им говорят. Ако вие у дома мрънкате, оплаквате се и се държите като глезено дете, какво очаквате от вашето?
Leave a reply