Цъфнат ли в дворовете кокичета, заблещукат ли по поляните минзухари, значи пролетта е дошла
И едното, и другото цвете са любими на хората още от древността.
Според една легенда, когато Бог създал снега, забравил да му подари цвят. Снегът започнал да моли цветята да му дадат от своите багри, но само кокичето се съгласило. Оттогава снегът не щади друго цвете, освен нежното малко кокиче. В митологията то е известно като послушното дете на нимфата Амриха, която известявала края на зимата. Има и предание, че когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валял сняг. Ева била не само отчаяна, но и много страдала от студа. За да й вдъхнат кураж, няколко снежинки се превърнали в цветчета. Така кокичето станало цветето на надеждата, а през Средновековието се превърнало и в символ на целомъдрие и чистота.
На езика на цветята означава надежда и нежност. Подарят ли ви букет кокичета, значи ви казват, че не
приличате на никоя друга.
Жълтият минзухар, чието ботаническо название е крокус, ни навестява през пролетта, докато неговият лилав събрат – през есента. Но в природата съществуват много видове, сред които и жълти, и яркосини, и бели с пурпурни ивици, и дори розови. Затова го наричат дете на дъгата. Легенда разказва, че цветето се появило в деня, когато след студен пролетен дъжд слънцето и дъгата се срещнали. Те дарили минзухара с лечебна сила и оцветили листата му в ярки багри.
Според древногръцката митология юношата Крокус се упражнявал в хвърляне на диск с вестителя на боговете Хермес, но дискът го ударил и Крокус умрял, а там, където се проляла кръвта му, пораснали минзухари. Заради лечебните си свойства цветето било много тачено. На остров Санторини (някога Фара) даже имало светилище на крокусите. В Далечния изток вярват, че съзерцанието на цъфнали минзухари дарява мъдрост.
Минзухарът е символ на радост, бодрост, привързаност. На езика на цветята жълтата му разновидност означава „Истински ли са твоите чувства към мен?“, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply