Силни удари върху детската психика нанасят ожесточените семейни войни при спор за родителските права
Разстроените отношения понякога намират израз в т.нар. ПАС-синдром (Parental Alienation Syndrome), или синдром на родителското отчуждение. С термина, въведен от американския клиничен и съдебен психолог д-р Ричард Гарднър, се означава създаване на положителна връзка само с единия родител и тотално отхвърляне на другия. Отчужденото дете не желае да има какъвто и да било контакт с изолирания родител и изпитва негативни чувства към него. „В тази ситуация злоупотребява този, при когото живее детето – той постепенно промива съзнанието на малкия човек, манипулира го, настройва го негативно към другия родител и в крайна сметка го отчуждава от него – обяснява пред вестник „Всичко за семейството“ психоложката Петя Стефанова. – Децата със симптоми на ПАС са склонни да фантазират, да измислят истории, които разказват пред съда, социалните служби, учителите.“
Манипулациите от родителя, при когото детето живее, не са груби и директни. Те се осъществяват чрез примамливи предложения и сбъдване на отдавнашни желания точно в деня, предвиден за среща с другия родител – канят се гости, организира се купон. Детето постепенно започва да се осъзнава като едно цяло с този, при когото живее, да се отъждествява с неговите потребности и желания.
В по-тежките случаи синдромът на родителско отчуждение може да доведе до разстройство на детската личност, което се изразява в болезнено преживяване на чувство за вина, вътрешно напрежение и тревожност, обърканост и прикрит конфликт със себе си. Тази форма на упражнено емоционално насилие върху детето в последствие рефлектира върху създаването на нормална семейна връзка.
Родителите, дори и разведени, трябва заедно да дадат опора на детето, за да може то по-лесно да се адаптира към ситуацията и към новия начин на живот, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply