Много грешки допускаме заради това, че бъркаме любовта с влюбеността
А това съвсем не е едно и също: влюбеност е това, което древните гърци наричали ерос – любовта е сексуална и изключително страстна, когато хормоните нахлуват с юношеска сила. След известно време те „изветряват“ и сякаш любовта не я е имало.
От друга страна, влюбеността нещо полезно, макар че заради нея понасяме много страдания (особено когато е несподелена), които обаче са полезни за закаляване на нашата душа. Главното е да разбираме и да си правим изводите за своите сърдечни неуспехи, защото проблемът за нашите любовни неуредици не винаги е у другите, а е вътре в нас самите. И е мъдър онзи, който не обвинява другите (както понякога се правят изводи от рода на „всички мъже са прасета“ или „всички жени са кучки“), а надникне в себе си и потърси там причината. По този начин влюбеността може да подтикне човека към развитие, към работа над самия себе си, към самопознание. Не случайно влюбеността се смята за първото стъпало към истинската любов (но само първото). А любовта е велик дар и огромно щастие.
Любовта не идва отведнъж, тя нараства постепенно – като малко пиленце, което отначало се топли под крилото на майка си в яйцето. Така и любовта се сгрява и „ферментира“ (като хубавото вино) на основата на дружбата, симпатията, взаимоуважението и разбирането А след това като по чудо малкото пиленце се излюпва от яйцето и… се ражда любовта. Влюбеността може да се появи мигновено, дори от пръв поглед – хормоните кипват и вярваш, че той е твоят идеал. Но както бързо пламва, така и бързо може да изчезне…
Leave a reply