Какво ще кажат за мен? Дали ме харесват? Дали съм си свършила добре работата? Дали изглеждам красива днес?
Нуждата от похвали е наркотик, който, ако позволим, може да превърне живота ни в ад. Много шефове нарочно държат подчинените си гладни за похвали, много мъже оставят жените си без комплименти. За да ги направят зависими. А нашата грешка е, че се чувстваме несигурни и това ни прави уязвими и манипулируеми. Много важна е сигурността и най-твърдата увереност вътре в нас. Ниското самочувствие ни подчинява на дочутото отвън. А пък какво ще си позволим да чуем по принцип е въпрос на избор. Тези отсреща могат да проявят лошото си настроение, завистта или лошия си характер, но защо да допускаме да определят нашия път.
ИЗКУСТВОТО ДА ПРАЗНУВАШ СОБСТВЕНИТЕ СИ УСПЕХИ
е едно от най-важните в живота. За да изкачиш една стълба, не е нужно да се напънеш, да я изкатериш цялата наведнъж и да стигнеш горе без повече сили. По-добре е да преодолееш три-четири стъпала, да спреш, да погледнеш какво си свършил до момента, да се потупаш по рамото. Да починеш малко, да преживееш качването на тия три стъпала, да се възнаградиш и тогава да тръгваш по новите три. Колко пъти сте отбелязали своя победа, кога сте си признали, че заслужавате „Браво!“?
Когато човек се научи да празнува победите си и да им се радва, тогава започва да цени това, което е постигнал, и себе си. Самочувствието се гради така, то се трупа с написаните от нас самите добри оценки в нашия собствен бележник. Затова трябва да се научим да си пишем шестици и да се насладим на моментите си на сила. А когато загубим, да го приемаме като шанс да разберем къде точно бъркаме.
Всеки характер има своите добри и лоши страни и най-силният ни коз би бил да познаваме и едните, и другите. Значи първо да сме наясно с много големите ни позитиви, но да приемаме и слабите си черти. Така няма да изпадаме в униние, когато някой ни ги посочи. Това няма да е удар по самочувствието ни. Да приемеш най-слабите си страни, означава да не губиш вярата, че можеш да вървиш към по-добро и че можеш да се развиваш. Чърчил е казал: „Да си добър, означава да се променяш, а да си перфектен и безупречен, означава да се променяш непрекъснато.“
Говорехме си за това, кой печели финала на състезанието – този с по-голямото самочувствие или подготвеният. Доброто самочувствие е много важно. Без него нищо не може да се постигне. Светът е социална джунгла и в нея трябва да можеш да оцеляваш. Всяко оцеляване е резултат на борба. И на битка. А доброто самочувствие те кара да се заявиш, да излезеш от тълпата и да кажеш: „Аз съм тук и се казвам еди-как си!“ Но те товари и с отговорности. Така че понякога самочувствието може да ти помогне за победата, но потенциалът ще ти помогне да останеш на почетната стълбичка.
Leave a reply