Забелязала ли си колко е лесно да лепнеш някому етикети като „свит“, „свенлив“, „стеснителен“? Какво обаче се крие зад тази присъда? И какви са възможните химични реакции между любовта и срамежливостта? Ще разбереш тук!
Кога решаваш, че твой познат е стеснителен? Когато не ти е съвсем лесно да общуваш с него, нали? Или по-скоро, когато усетиш, че на него не му е лесно да общува с теб. Но след като веднъж си му дала това определение, става ли поведението му по-разбираемо, или напротив – забулва се в още по-голяма мистерия? Срамежливостта и производните й имат този маскиращ ефект – наричаш някого срамежлив, уж за да си обясниш ситуацията, но всъщност от този момент нататък ти се отказваш да вникнеш в нея. Каквито и странности да проявява твоят „срамежливко“, ти си склонна да ги отдадеш на неговия стеснителен характер. Оставяш го в самоналожената му изолация, защото смяташ, че той би предпочел това. Но дали е така?
ДА ПОВДИГНЕМ ЗАВЕСАТА
На срамежливите хора не им харесва да са срамежливи. Това е основната разлика между тях и онези, които ежедневно наричаме „интровертни“. Двете понятия често се смесват, но както обяснява Адриана Стоичкова, психотерапевт от център „Спектра“, „интровертът може да се чувства съвсем комфортно във вътрешния си свят и просто да няма нужда от много общуване. Срамежливият човек, от друга страна, желае общуване, но по някаква причина не може да си го поиска“. Наша читателка във фейсбук илюстрира разликата: „Не съм много разговорлива и често съм мислена за срамежливка, но това не е така. Просто говоря само когато мисля, че мнението ми трябва да се чуе.“
Какъв е случаят на свенливците? Според Адриана Стоичкова всеки човек, който се определя като стеснителен, има строго индивидуални причини да го прави. Наша читателка я подкрепя онлайн: „Всеки е различен – едни се страхуват и притесняват какво си мислят хората за тях, заради това, което са облекли, казали, направили. Други се притесняват от определено отношение към себе си, което пък ги кара да се държат стеснително. Дори аз самата, която за някои неща се определям като пълна непукистка, имам ситуации, в които се червя като домат.“
Можем да предположим, че изборът на разните причини за стеснител но поведение е нещо, което психолозите наричат „базова тревожност“ – невъзможността да се довериш докрай на другите. „В ежедневните си отношения с другите човекът, определян като срамежлив, често изживява определена начална травма, която навярно е получил в ранното си детство – казва Стоичкова. – Травма, която го е накарала да вярва, че не може да бъде харесван или популярен. Възможно е тя да се е случила, докато е бил бебе, когато се формират основните ни очаквания към външния свят. Ако нуждите на бебето са удовлетворявани със закъснение – оставяно е да плаче гладно или мокро, не е прегръщано редовно – това оставя у него убедеността, че то не заслужава внимание, че не е ценно като личност, че да иска, не означава, че ще му се даде.“ Възможно е и вече като по-голямо дете, да не е получавал внимание от родителите си. „Майката е емоционално отсъстваща и незаинтересована или пък настоява детето да е тихо и мирно и да не я излага пред хората. В българската култура този тип ограничения изобилстват: когато има гости, малките деца биват карани да се държат неестествено – да мълчат и да правят неща, които са им непонятни. Те искат да играят, да изследват непознатите, но това се смята за неприлично поведение. Така на хората им се насажда, че не могат да бъдат себе си. В един момент детето започва да предпочита да се изолира в другата стая. Друг вариант за такава начална травма е присмехулното и подигравателно отношение към детето от страна на онези, които би трябвало да се грижат за него.“
АМИ БЪДЕЩЕТО?
И тъй, ставаш срамежлива, когато, за да защитиш личността си от раняващи коментари и реакции, ти започваш старателно да я криеш. Изживяваш тревога при запознанството с нови хора, защото се безпокоиш от тяхната „присъда“. Сама се отказваш от много житейски възможности, пропускаш много вълнуващи изживявания, не се сприятеляваш с хората, които цениш и харесваш от разстояние, боиш се да заявиш мнението си… Просто животът ти изглежда като прекалено голям риск. Проблемът е, че самовглъбеното ти поведение задейства верижна реакция на пренебрежение. Стоичкова дава пример: „Родителите казват на учителя: „Не я закачайте, оставете я да стои на последния чин, тя е срамежлива.“ Така детето не общува с хора, които да му засвидетелстват внимание и интерес, и не получава нужния социален опит, за да преодолее своята неохотна резервираност. Един ден това дете пораства. Това дете си ти. Това дете е мъжът, в когото си влюбена. Ами сега?
Харесваш този мъж, защото той притежава онези качества, които ти би искала да развиеш – увереност, популярност, приветливост и безстрашие. Той е привлечен от мистерията на скритото в теб и ранимостта ти. Благодарна си му, че те е забелязал и че собственоръчно е „свършил цялата работа“ около ухажването, понеже ти си прекарала по-голямата част от флирта в развълнувано вцепенение. Възможно е чрез него ти да изживяваш емоциите, които потискаш в себе си – ако той понякога е прекалено нахален и агресивен, ти попиваш „вторичните трусове“ от неговите реакции и така смъкваш натрупалото се в самата теб напрежение. Тази връзка може да е много полезна за теб, ако съзнателно решиш да се учиш от партньора си на увереност и самоналагане. Ако обаче продължиш да разчиташ на него да е твоето общително и отворено Аз, все някога рицарският му порив да те закриля ще се поизтърка. Противоположните ви характери може да направят бремето ви заедно проблематично – ако той предпочита шумни събития с много хора, това може да е мъчително за теб. Ако пък той угажда на жаждата ти за тихи и уединени занимания, вероятно ще скучае често.
КОГАТО ТОЙ Е СТЕСНИТЕЛЕН, А ТИ – ОТВОРЕНА
Майчинският ти инстинкт ще вилнее в тази връзка. За да избегнеш възможните клопки, хвърли поглед на карето „Мъже и свян“ по-долу. Иначе, знай следното – той вероятно е свикнал да получава внимание от отворени и грижовни жени като теб, което може би го е разглезило. Ако обаче е истински стеснителен, без да се възползва от това, за да ти се превърне в „синче“, необходима е голяма доза деликатност. Не смятай, че ще можеш да го превъзпиташ с лекции тип „Бъди по-отракан“. Имай предвид, че той вероятно ще се чувства заплашен в компанията на по-агресивни или любезничещи с теб господа и после ще го измъчва ревност. Не смятай, че ако много, много го молиш да сподели какво го мъчи, той ще се почувства предразположен да го направи. Просто му кажи, че си готова да го изслушаш, когато реши да сподели, и го остави да поври малко в собствен сос.
КОГАТО И ДВАМАТА СТЕ СТЕСНИТЕЛНИ
Ако и двамата се притеснявате от непознати, от публичните изяви и от ситуации, в които трябва да се налагате, значи ще можете да проявявате забележително разбиране един към друг. Ще знаете, че често страхът да не разочароваш другия ще пречи на споделянето, но това не значи, че ще ви е лесно да си споделяте. Опасностите тук са преди всичко свързани с еднакво занижените ви очаквания към света – ако видиш например, че друга жена проявява интерес към партньора ти, възможно е да останеш пасивна, примирена с факта, че е нормално всеки мъж да предпочете някоя друга пред теб. Той на твое място би разсъждавал по същия начин. Необходимостта ви винаги другият да прави първата крачка също ще спъва емоционалния ви живот. Ако обаче успеете интуитивно да „надушите“ правилния подход един към друг (а имате добри шансове, защото можете да съдите от собствен опит), ще се радвате на изключително стабилна връзка, в която всеки ще уважава не само добродетелите, но и недостатъците на другия.
Задължителни съвети за всяко срамежливо момиче, поканено на среща!
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply