Майка ми се разболя тежно, а й останах само аз
Тази година направих 30 и тъкмо си намерих не лоша работа в София по специалността си. Доволен съм, макар и заплатата да е средна хубост – но ми стига да си плащам квартирата и да живея горе долу прилично. Разбира се, това е защото все още съм сам, нямам да се грижа за жена, деца, домакинство.
Засега положението ми харесва много, тъй като съм още млад и ми се иска да остане така още четири-пет години, евентуално след това може да се замисля за брак, деца и прочее.
Случи се така обаче, че преди месец майка ми се разболя тежко. Тя не е много възрастна – още дори не е пенсионерка, но като ти дойде на главата и не пита.
И сега всичко ми се обърна с главата надолу… Оказа се, че болестта й прогресира и скоро няма да може да се справя сама, ще трябва да има някой, който да се грижи за нея. А единственият й близък съм аз – баща ми почина, когато бях само на пет години, нямам братя и сестри, тя сама ме е отгледала. Други роднини почти нямаме, а и да имаме някакви, все едно, че нямаме…
Не мога да я взема при мен в София – просто няма как да издържа финансово. Там поне имаме собствено жилище. Освен това специалността ми е такава, че навсякъде мога да си намеря работа, вярно по-нископлатена, но пак ще се живее… Но никак не ми се прибира.
В.М., София
Leave a reply