Той е бил вашият принц на бял кон. Когато сте го срещнали за първи път, сякаш пеперуди са запърхали в стомаха ви. И така е било при всяка следваща среща. Логично сте се обвързали и може би имате едно или две деца. Но времето минава и пеперудите кой знае къде са отлетели. Вече не само не го обичате, но се дразните дори от дреболии, които преди изобщо не сте забелязвали.
Живот въпреки рутината
Въпреки това оставате заедно. Защо? Италиански психолози систематизираха 5 (може би основателни) причини, които продължават да ни карат да бъдем все още с мъжа, когото някога сме харесвали, пише Журнал за жената.
По навик
Рутината е нещо, което рано или късно се настанява трайно в живота на всяка двойка. Това е напълно нормално явление и не бива да ви притеснява. Ако става дума за дребни различия, които не нарушават кой знае колко съвместния ви живот, то може да помислите в друга посока – не към промяна на семейния статус, а към разнообразяване на връзката, което може да рестартира любовния и емоционалния ви живот. Но ако се налага да правите твърде много компромиси и ежедневието ви е запълнено предимно с негативни емоции, то може би е по-добре да премислите съвместното си бъдеще. И за двамата надали е здравословно продължаването на едно подобно съжителство. Навикът в този случай не помага, а вреди, твърдят психолозите.
Страх от самотата
Да останеш сам след определена възраст е притеснение, което не бива да се подценява. Това в никакъв случай не е въпрос на каприз. Психолозите смятат, че човек, който е свикнал да бъде твърде дълго време с някой до себе си (пък дори и не в идеално разбирателство), може да изпадне в сериозна депресия, когато се озове сам, затворен между стените на жилището си.
И това е една от причините, които карат много двойки да продължават да живеят заедно, макар отдавна любовта да си е отишла.
Страхът по принцип е изключително нездравословен „приятел“. Страхът да остане сама, след като дълги години е живяла с даден мъж, кара жената да върши нелогични неща, да изпада в неловки ситуации и изобщо да се държи по начин, който далеч не е в нейния стил. Често това прераства в прояви на ревност и собственическо чувство, макар времето да е отмило истинските усещания. Този страх няма нищо общо със страха от самота, а е по-скоро проява на егоизъм, казват психолозите. За съжаление той е от най-лошите и нездравословни мотиви, които държат заедно мъжа и жената.
Само страст
Има двойки, които нямат много допирни точки, дори няма за какво да си говорят, когато вечер се приберат у дома след работа. Но пък сексът е изпепеляващ и в леглото между тях има невероятна химия. Всъщност това е единственото, което ги кара да бъдат все още заедно. А и да си признаем, един добър секс със сигурен и постоянен партньор е далеч по-безопасен от случайните забежки с малко познати или напълно непознати мъже. Чисто физически това е съвсем основателен мотив да продължите да живеете с човек, към когото не изпитвате нищо друго, казват психолозите. Но пък няма как да запълните липсата на емоция и хармония извън леглото.
Емоционална зависимост
Колкото повече време минава, толкова сме по-склонни да се идентифицираме с партньора си и да правим компромиси с личните нужди, очаквания и дори комфорт. Това състояние е по-различно от рутината. При рутината все още има възможност за възстановяване на първоначалните отношения и разпалване на искрата. Докато емоционалната зависимост е пристрастяваща и постепенно руши личността, провокирайки понякога и заболявания (когато случаят е особено тежък и драматичен). Това е състояние, което трябва да се преодолее по начин, който да не засегне както жената, така и мъжа като личности. Консултацията с психолог или семеен терапевт би могла да помогне.
Синдром на изоставения
Нормално е в двойките да има спадове и възходи, да се водят спорове, дори да се повишава тон. Няма как при една дългогодишна връзка всичко да тече гладко и само в розово. Когато психолозите говорят за проблеми, става дума за изострени отношения, при които съжителството става нетърпимо, трудно, дори опасно. Съществува още една причина, която възпира двойките да се разделят, въпреки видимото неразбирателство, и това е т.нар. синдром на изоставения. Малцина го осъзнават, а и не биха желали открито да си го признаят като основателна причина да продължават да държат на тази връзка. В този случай единият от партньорите (най-често това е жената) възприема евентуалната раздяла като изоставяне, своеобразно захвърляне настрана, досущ като стара и употребена вещ. За да не се почувства така, не променя връзката.
Leave a reply