Иска да отида с него в Австралия, колебая се
Моята история много прилича на един роман на Маркес… С Пламен бяхме съученици още от първи клас, така се случи, че продължихме заедно в гимназията. През цялото това време се движехме в една компания, правехме си младежките щуротии, но отношенията ни бяха чисто приятелски. Дори не си спомням да сме оставали сами заедно, винаги сме се движели поне по пет-шест човека. След това аз заминах за София да следвам и следите ни се поизгубиха. В онези времена нямаше интернет, Фейсбук и прочее. Видяхме се веднъж случайно на „Раковска” и отидохме да пием кафе, говорихме си за старите времена. Но и тогава той не ми е казвал, че изпитва някакви чувства към мен, а аз вече бях и омъжена. След следването работих две години в София, но така се случи, че със съпруга ми се прибрахме в Добрич, и той беше оттам. Преди две години той почина. А съученикът ми – Пламен се появи и пак така случайно се засякохме. Каза ми, че ме е издирвал във Фейсбук, но аз така и не съм си направила профил. Живее в Австралия и иска да отида с него. А аз сега се колебая, защото имам две дъщери, как ще ги оставя и ще отида на другия край на света. Пък и на 62 години съм вече…
Мария Василева, Добрич
Leave a reply