Когато човек наближи кръгла годишнина, започва да си прави равносметка. Така се случи и с мен дни преди петдесетия ми рожден ден. А изводите, до които стигнах, могат да послужат за поука на други.
Драмата ми се състои в това, че на тази възраст все още не съм срещнала мъж, с когото да създам семейство.
Исках той да е умен, ерудиран, добър и широко скроен. С две думи – идеалният партньор. Такъв, какъвто беше баща ми, който почина твърде рано – преди 30 години. Той обичаше и уважаваше майка ми, а мен боготвореше. Между нас имаше силна кармична връзка и когато татко се разболя, с него боледувах и аз. А след смъртта му изпаднах в депресия. Преодолях я благодарение на това, че мама ме заведе при психотерапевт. Беше жена и ме убеди, че баща ми винаги ще живее в мислите и спомените ми.
Не предполагах обаче, че идеалният образ, който си бях изградила за него, ще ми изиграе толкова лоша услуга.
Докато бях в училище, не поглеждах момчетата – та те бяха малки и незрели, за какво можех да си говоря с тях. Влюбих се за пръв път в университета, година след като бях излязла от тежката депресия. Един доцент поразително приличаше на татко, при това не само физически. Беше умен и спокоен, изслушваше ме и когато започнахме интимна връзка, ме целуваше нежно по ухото, както правеше баща ми.
Мислех, че е съвършен, но илюзията ми се разби на пух и прах, когато жена му научи за нас и вдигна страхотен скандал. Той се оказа жалък страхливец и побърза да скъса с мен. Дори не искаше да спре и да поговорим в коридора, озърташе се да не ни види някой и ми заяви, че всичко е било мимолетно увлечение за него, което е отминало.
Трябваха ми три години, за да се влюбя отново. Този път в един по-възрастен колега. Въобще за мен голямата разлика в годините винаги е била едно от най-важните неща. С Никола излизахме няколко месеца, но бързо ме отблъсна това, че беше немарлив към хигиената си.
Помня, че татко се къпеше сутрин и вечер и не излизаше с риза, която вече е обличал. Ухаеше на чисто и създаде и у мен тези прекрасни навици.
Този път не преживях драми и разочарования, просто казах на Никола, че не сме един за друг, и всичко свърши.
След него имах още 2-3 връзки, които се провалиха по същата причина – мъжете все по нещо се различаваха от идеалния образ на баща ми. Не само че не пожелах да създам семейство с някой от тях, но и да родя дете не исках. То със сигурност щеше да наследи техните гени, а това ме отблъскваше.
Напоследък си давам сметка, че ще остана сама до края на дните си. Често гледам снимките на татко и си говоря с него. Казвам му, че само него съм обичала истински, проблемът е, че той е виновен да съм сама. Толкова високо вдигна летвата, че никой мъж на тази земя не може да я прескочи.
Сашка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply