Често се случва така, че хората сменят ролите си в живота. Какво имам предвид, ще разберете от следващата история.
Когато завършила езиковата гимназия в родния си град, Маринела не продължила образованиeто си, макар че много искала да учи право. Просто родителите й не могли да си позволят да издържат студентка в София. Момичето се примирило, но мечтата му останала. Започнала работа като сервитьорка в едно заведение и спестявала всеки лев, твърдо решена следващата година да кандидатства и сама да плати първия си семестър. А за Коледа леля й, която нямала деца, й направила неочакван подарък – дала й спестовна книжка с няколко хиляди лева, достатъчни Маринела да плати цялото си обучение и разходите за квартира. Момичето разбрало, че няма право да предава гласуваното му доверие, и започнало да се готви за изпитите веднага след празниците.
Още през май Маринела заминала за София, намерила си квартира и работа, защото знаела, че за да успее, не може да разчита само на парите от леля си. Започнала в една преводаческа фирма, където шефката на отдела я приела с насмешка. Зад гърба й я наричала селянче, давала й най-тежките и спешни преводи и по всякакъв начин я унижавала и потискала. Маринела обаче стискала зъби, защото работното време и заплащането я устройвали. Освен това усъвършенствала и двата езика, които знаела. През цялото време на следването си тя търпяла подигравките на 
шефката и само се молела Господ да й даде сили да издържи.
В последната година момичето помолило да му дават по-малко преводи, защото му предстоели дипломна работа и държавни изпити. Вместо да получи разбиране обаче, Маринела била засипана с обвинения, че е некадърна, че не се справя, че е безполезна за фирмата. Тогава тя не издържала и напуснала. Не можела повече да понася обидите и несправедливите обвинения, при положение че давала всичко от себе си. Пряката й шефка ликувала, че се справила с „малката провинциалистка“, но собствениците на фирмата изказали съжаление, че ги напуска една от най-добрите им преводачки, благодарили й за работата и й пожелали успех.
На Маринела това й било достатъчно да си тръгне с високо вдигната глава, а за пряката си шефка забравила бързо. Не искала да носи в сърцето си обида и лоши чувства към когото и да било. Залегнала здраво над учебниците и се дипломирала с отличие. Веднага я взели на работа в една адвокатска кантора, а след десет години отворила своя. Имала много клиенти и се наложило да разшири дейността си. За назначаването на нови служители разчитала на съдружника си, защото тя не обичала да се занимава с административна работа, а и разчитала на усета му да подбира правилните хора.
Един ден й се наложило да изпрати някакви документи и помолила при нея да дойде куриерът на фирмата. Каква била изненадата й, когато прага на офиса престъпила бившата й пряка шефка от преводаческата фирма. Вече не била толкова наперена, а в очите й се таял страх. Маринела не дала вид, че я е познала. Усмихнала се, подала плика с документи и обяснила на жената къде трябва да ги занесе. После й пожелала успешен ден. Веднага след това обаче се обадила на съдружника си да го попита как се е озовала във фирмата им новата куриерка. Той й обяснил, че е майка на негов колега, наскоро останала без работа. Уволнили я малко преди пенсия, затова се съгласил да направи услуга на колегата си. Притеснил го фактът, че я изгонили за грубо отношение към служителите, но пък в куриерската работа нямало да се сблъсква с подчинени, затова решил, че може да й се даде шанс. Маринела не му казала, че я познава, и не му признала, че пряко е пострадала от нея. Нито веднъж обаче не си позволила лошо отношение към бившата си шефка. Напротив – отнасяла се с уважение към възрастта и работата й. Защото знаела, че страхът да не я изгонят и унижението да е на най-нисшето стъпало във фирмата на бившата си подчинена, са достатъчни тя да получи добър урок, макар и след години.
Leave a reply