Правопис ли бе, да го „упишеш“?
Първи пример:„Чесно ти казвам незнам какво да сторя… Наще ме направиха на нищо като се върнах толкова късно! Незнам какво да правя най вече с баща ми, защото ми е убиден. Пърф той ми се убиди. Аз му викам уш да го порасея: „Ти мен оважаваш ли ме?”, а той ме гледа умно и ме пита колко вотка съм испил. „Секи ден испивам по две ботилки Бакарди….”‒ му разправям аз ‒ „никфа вотка.” „Дай една осмивка (осмифка), бе тате и стига си се цупил за глупусти!”
Втори пример: „Несъм чела много книги, но съм гледала филми. Най обичам историите за варколаци. Абе, четенето е удживелица… По добре да утида в мола, там наволя ще си копувам маркови дрешки. Се пак се надявам и да хвана оспех за стипендия, добре ще ми се удрази.”
Трети пример: „Априлското възстание не го знам коя година точно е станало, но само знам, че турците са ни подтискали 5 века! Верен одговор, нали?” и т.н.
Досущ така изглеждат писани от тийновете текстчета, които бъкат от грешки и неправилна пунктуация. Все по‒тъжна става и статистиката, че от прехода насам от училище излизат невероятно много неграмотни младежи, които попълват местата в университетите и дори получават дипломка оттам, коя от коя по‒оДлична. Така из цялата държава плъзва синдромът на безграмотността и незнанието. По телевизии и радиа нон‒стоп се правят периодични препитвания относно правописа на различни думи, а от резултатите направо да ти настръхне косата…
Масово се пише грешно, а в училище на правописа не се обръща почти никакво внимание. Ученици чак в 11 клас не са в състояние да напишат правилно думи като „утвърждавам”, „превъплъщавам”, „омайвам”, „потискам”. Примерите са безброй, а възмущението ‒ огромно…
Ето, впрочем, едни от най‒честите групи от грешки:
‒ Думи със звучни или беззвучни съгласни:
Грешките идват оттам, че повечето си мислим, че всичко се пише така, както се чува. Това ражда думички като воТка, Зграда, сваДба, дъФка, боПче.
‒ Й или И:
Рядко се прави разлика между тези двете буквички, особено когато става дума за множествено число. Дали е „й” или „и” ‒ мъглата е пълна. Все по‒често започвам да срещам грешните трамваЙте, тролеЙте, героЙте, полицаЙте.
‒ О или У:
Категорията, в която несъмнено се правят най‒много грешки. Лично за мен тя също е най‒трудната, защото логика и правила липсват, а правилното изписване на думите с „о” или „у“ може да се усвои само от яко четене на книги. Така че, залавяйте се, за да избегнете безбройните грешки като Очуден, Обит, Оморявам, Уко, вОлкан, Убразование, Оспех, Оспивам се.…
‒ Слято или разделно писане:
95% от българските ученици пишат „незнам” като една дума, следователно оттам „неискам” и „немога”. За „несъм” да не говорим. На тези, които обаче всекидневно им повтарят, че „незнам” са две думи, пишат съответно и „на вън” и „в къщи”.
‒ Пълен или кратък член:
Учени направили „Кръгла маса” за правописната реформа, на която прозвучало искане за премахването на пълния член. Колко тийнейджърски глави биха си отдъхнали, ако това се случи. Май членът затруднява и политиците ни, някои от които също не са наясно къде се поставят пълните и кратки форми…Да не говорим, че учени – академици, професори и член-кореспонденти от БАН ползват редактори, преди да публикуват статиите си, защото иначе ще станат за смях!
‒ Една от най‒често срещанита грешки е дублирането на предлога в думата ПРЕДВИД, която сама по себе си се състои от предлог и съществително. Срещаме я по какви ли не начини като „имам В предвид”, „имам НА предвид”, „взимам ИЗпредвид”, които са напълно грешни и адски дразнещи особено в устната реч. Правилното е имам предвид и толкоз!
А ако смятате, че сте твърде грамотни и всичко дотук не важи за вас, тествайте се сами, за да разберете, дали имате спешна нужда от „Уграмотяване”…
И НАКРАЯ един съвет – така както ползвате интернет, ползвайте и онлайн правописните речници, никак не е трудно! (http://frognews.bg)
Leave a reply