Нагло и директно – все едно искаше две яйца назаем

Смятам, че съм все още млад мъж, ама тези, младите, дето идват след нас, са такива отворкрвци по сексуалните въпроси, че има неща, които ми е трудно да приема за нормални. Ще ви разкажа какво ми се случи преди седмица.

Миналата събота бях сам вкъщи, Мария и синът ни бяха отишли при тъщата. Както си лежах на дивана и си гледах телевизия, една девойка, която живее в нашия вход, един етаж над нас, ми звънна на вратата. Ваня е ученичка, дори не й бях обръщал кой знае какво внимание, защото аз съм семеен мъж на 37 г., обичам жена си и не се заглеждам по чужди, камо ли по малолетни. Пък и познавам родителите й, които са почти на моите години. Не случайно тя се обръща към мен с „чичо Здравко“. Попита ме дали може да влезе у дома и да поговорим за нещо важно. Учудих се какво ли е, но я поканих. Тогава малката извади кутия бонбони – искала да почерпи, защото предишния ден станала на 16. Забелязах, че е силно гримирана, с ярко червило и доста секси рокличка, ама те, тийнейджърките, така си ходят. Тя обаче съвсем нагло и директно, все едно искаше две яйца назаем, ми обясни по какъв въпрос е дошла. Решила, че е крайно време да се раздели с девствеността си, обаче не желаела да е с някой съученик, а с опитен мъж които да я научи как се прави истински секс. И се спряла на мен. Нямала претенции за дълга връзка, а само да си легнем 1 -2 пъти. То бива-бива освободеност и разюзданост, ама чак пък толкова.

Направо ми падна ченето! Малката явно специално беше издебнала жена ми да не си е вкъщи и ми е звъннала на вратата. Нито се притесни, нито се изчерви – отправи ми предложение за секс делово и без никакви емоции. Може пък и да го е тренирала, знам ли.

Отговорих й, че е сбъркала адреса и че засега не давам частни уроци в леглото. После я изпратих да си върви, макар че ми идваше дай зашия два шамара, че да ме запомни. Бих казал на родителите й, ама знам ли как ще погледнат на това. Току-виж решили, че аз съм свалял дъщеря им.

Най-много обаче се ядосах, когато Мария се прибра и аз разгорещено започнах да й разправям, а тя не ми повярва. Каза, че сигурно аз нещо не съм разбрал. Като се замисля, то не е за вярване. Чудя се накъде отива този свят.

Здравко, Добрич