Искам да спо­деля с вас едно свое преживяване, което нанесе неизлечима рана в изстрадалата ми душа и кое­то помня и до днес.

Тогава работех на то­варния кораб „Свищов“, който пътуваше от Русе до Виена и обратно. След като приключихме рабо­тата си в австрийската столица, се отправихме към Братислава, където трябваше да натоварим метални изделия. Престо­ят ни продължи две сед­мици и понеже бяха горе­щи августовски дни, тре­тият ни помощник-капитан Ардашест предложи да отидем на плаж на бре­га на Дунав. Аз малко се поопънах, защото нямах бански, а долните ми га­щета бяха черни и според мен неугледни и не за пред хора. Той обаче на­стоя и заяви, че никой няма да ми гледа гащите -важното е да се разхладим.

И ето ни на плажа. Лег­нахме, до едни девойки, с които веднага се запоз­нахме. Те все се смееха и аз си мислех, че е зара­ди мизерните ни гащета. А помощникът се пошегу­ва, че момичетата се ин­тересуват не от гащетата ни, а от това какво има в тях. Толкова ни беше ху­баво, че унесени в слад­ки приказки, не разбрах­ме кога опустя плажът. Като се стъмни, цялата компания се облякохме и тръгнахме към града. Ар­дашест и едното момиче се прегърнаха и се отде­лиха от нас с Марушка – така се казваше другата девойка. Малко по малко стигнахме до дома й и тя ме покани да се запозная и с майка й Бела – хубава словачка, чиято възраст не можах да определя.

След малко стана ясно, че Марушка трябва да тръгва, защото учи меди­цина в Бърно и влакът й е след час. Взехме си до­виждане и аз останах с майка й. Почувствах се неудобно и понечих да си тръгна, но Бела настоя да остана за вечеря. Докато хапвахме, тя ми обясни, че съпругът й е граничен офицер и служи надалеч, затова се прибира твърде рядко. Въпреки думите й на мен ми беше някак свито на душата и усещах известно притеснение. Бела обаче седна до мен и започна да ме гали и да ми се умилква. Естестве­но мъжът в мен се събуди и не можех да й устоя. Така малко по малко тя ме замъкна в спалнята и не след дълго се озовах­ме голи на леглото. Вкоп­чихме се един в друг като невидели секс и доста полудувахме. После, уморе­ни, заспахме.

По едно време се чу шум и изведнъж някой светна лампата. За наш ужас беше съпругът на Белушка! В миг той изва­ди пистолета си и гръмна два пъти над главите ни. Бела припад­на, а аз станах и се обля­кох страхливо. После под командата „Марш!“ напус­нах дома им, придружен от още един изстрел зад гърба си. На никого не по­желавам това, което пре­живях тогава.

Като се качих на кора­ба, капитанът веднага разбра, че нещо с мен не е наред. Попита ме какво има и аз най-подробно му описах своето приключе­ние. А когато слязохме на сушата в Русе, се консул­тирах с д-р Баев. Той пък ме насочи към невролога Александров, с чиято по­мощ дълго лекувах погу­бената си сексуална мощ.

Васил Найденов, Русе

7 храни, които гарантират сексуална възбуда