Автобусна любов на Свети Валентин

Пушеше ми се, та ми се плачеше, а всичко наоколо беше затворено. В малкия планински град Троян жи­вотът започваше по-късно. За свой късмет видях една жена на средна възраст, която пушеше, и я помолих за цигара. Тя ми даде, а не след дълго ме попита дали ще й услужа с 2 лева, тъй като кафенето отвори, но прода­вачката не можеше дай развали бан­кнотата от 10 лева. Разбира се, аз без колебание й върнах жеста.

Качих се в автобуса и седнах на първата седалка, а непознатата ху­бавица – точно зад мен. Като стана 6.30, потеглихме. По едно време же­ната ме потупа по рамото и ми по­даде лист и химикалка – разбрах, че очаква да си напиша телефона, и го направих. Като наближихме София, разбрах, че тя отива при сестра си, която се лекува в Транспортна бол­ница. Когато слезе от автобуса, аз направих същото, защото някак усе­тих, че „от тази трънка може да из­скочи заек“. Преди да влезе в кли­никата, ми каза в 15 ч да я чакам отпред. Аз се върнах в уговореното време, за да я взема. Беше абсолют­но точна. Качих я на едно такси и я заведох у нас. Докато тя беше в бол­ницата, имах време да се подготвя и я посрещнах с лека закуска и една кървавочервена роза. После хапнах­ме, пийнахме и й показах апартамен­та си. Като влязохме в спалнята, тя изведнъж ме прегърна и ме целуна страстно. Целувал съм и други жени, но такава сладост не бях изпитвал – това беше просто неописуемо. И последва нещо съвсем естествено и логично – секс, от който и двамата бяхме удовлетворени. Тогава бях на 50 години – кой не би се радвал на такъв безспорен успех на любовния фронт!

Дори не попитах дамата за името й – мисля, че така и трябваше да бъде, някак е по-коректно. И макар да продължих да пътувам до Троян и обратно, повече не я срещнах. За съжаление.

X. Д. от София

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

4 мита за мъжете, на които жените още вярват