Една година вълшебство не стига!

Здравейте! Искам да ви разкажа своята исто­рия, защото тя е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Приказката започна преди една годи­на, на 13-и март.

Нашият град е малък и ако не лично, то поне по физиономия всички се по­знаваме. Преди много вре­ме, може би около пет го­дините едно кафене видях момче, което ми направи огромно впечатление. Ни­кога преди не бях среща­ла толкова красив и нежен човек. Личеше си, че е раз­личен и е истински. За жа­лост, бях твърде срамеж­лива, за да пристъпя към него и да се запознаем. Разминахме се, но той ос­тана в мислите ми и в меч­тите ми. От време на вре­ме, но твърде рядко, се за­сичахме в града. Всяка наша случайна среща оба­че ме разтреперваше и об­надеждаваше.

Случайно чрез свои по­знати научих името му – Павел. Не познавах нико­го от близките му, нямах смелост сама да потърся контакт с него. Така време­то си минаваше и всеки живееше своя си живот. Аз си мислех за него и не спи­рах да се надявам. Докато през февруари миналата година разбрах, че той има профил във фейсбук, и побързах да му пратя по­кана за приятелство. За огромно мое щастие я прие. Така започна всич­ко. Пишехме си по цели дни и нощи, говорехме си за какво ли не и още тога­ва разбрах, че това е чо­векът за мен. Колкото и клиширано да звучи, имах чувството, че го познавам цял живот.

На 12-и срещу 13-и март си уговорихме среща в една дискотека. Като го видях да влиза, изпаднах в паника, разтреперих се, направо замръзнах на мя­сто. Сякаш хората около мен изчезнаха и виждах само него. Мислех, че сънувам. Казват, че жи­вотът се мери не с броя на вдишванията, които човек прави, а с миговете, които спират дъха му. Е, това беше за мен такъв момент – осъзнах, че с него живея, а не просто съществувам. Видяхме се, танцувахме и така нашата приказка продължава вече цяла го­дина. С него съм като пре­родена. Той е сбъднатата ми мечта – адски добър, нежен, любвеобилен. Павел и е най-добрият ми приятел, моят брат, моята сродна душа. Няма да ми стигне животът да благодаря на съдбата си, че го намерих. Да благодаря на него, че ме обича и че сбъдна меч­тите ми. И досега сме не­разделни.

Павел, мечта моя, нека това писмо е моят малък подарък за теб. Нека всич­ки разберат, че ти ме на­прави най-щастливия чо­век. Благодаря, че те има! Но една година вълшеб­ство не стига!

Твоята принцеса