От „безобидните“ закачки в интернет от сорта на групата „Да помогнем на Николета Лозанова да спре да пее“, през „невинното“ изброяване на кусурите на приятелка в нейно отсъствие, до доволната констатация, че Мадона пее фалшиво, днес жените се „хапем“ожесточено, както никога преди. Крайно време е да свалим ръкавиците и да спрем да си мерим… екстеншъните
Преди известно време излязох на бар с група жени, които познавах много бегло. Пиехме си питиетата и си говорехме общи приказки без особен ентусиазъм. Но когато в заведението влязоха две издокарани във вечерни рокли и с много грим девойки, все едно някой рязко наля в разговора туба бензин и драсна клечката. С ентусиазъм упражнихме чувството си за хумор и злобна ирония върху двете непознати и дори успяхме да си въведем „шеговита“ реплика на вечерта: „А на теб къде ти е абитуриентската рокля?“. С което доказахме на практика две неща: първо, хората продължават да са най-интересният обект за обсъждане на тази земя, и второ, никога не бива да се подценява сближаващата сила на дружното оплюване на други жени.
Не ми е нужна диплома по психология, за да кажа, че освен извор на забава и начин за убиване на времето, тази словесна агресия имаше за цел и елементарно повишаване на самочувствието. Когато искаме да маскираме собствената си несигурност, страха, че се проваляме в мисията да сме със 100% съвършен външен вид, да сме суперуспели, да сме уцелили перфектния модел дънки с ниска талия, съвършеното гадже и т.н…. Ние се съсредоточаваме върху недостатъците 2 реални или въображаеми – на сестрите си по пол (и пряка конкуренция), както и се държим гадно с тях, сравнявайки ги със земята, демонстрирайки, че сме класи „над“. Крайно време е обаче да спрем да копираме поведението на един друг биологичен вид, започващ с „к“ и завършващ на „учки“, а после да се тюхкаме как така светът се е навъдил с кобри, само мъжете са способни на приятелство ‘ и хората са Станали ужасно злобни.
Откъде тръгва всичко?
Ами, от похвалния стремеж да отстояваме себе си. Не една и две статии бяха посветени на това как да се научим да казваме „Не“, вместо да сме доброто, възпитаното момиче, което другите вечно тъпчат и не уважават. Това, само по себе си, е чудесно. Въпросът е, че някъде в процеса по отстояване на себе си изгубихме границата. И започнахме да се държим нагло с другите дори тогава, когато това изобщо не е нужно – просто защото „атаката е най-доброто средство за защита“, защото така е по-лесно, защото ни доставя усещане за значимост и защото… ни харесва. „В интернет има потребителки, които по цял ден не правят нищо друго, освен да влизат във форуми и блогове, да пишат гадни коментари и да се заяждат“, обяснява Петя, която е администратор на три големи и доста посещавани форума, в които пишат предимно жени. „Налага се да ги банна по IP, защото си правят нови профили и няма отърваване. На всичкото отгоре, като им напиша на лични да престанат, ми отговарят, че имат право на мнение и никой не може да им каже какво да правят и как да се държат. Супернагли са и се нахвърлят да ме обиждат, а не са прави.“ Всъщност по същия безцеремонен начин се държеше и майката, с която се сдърпахме в автобуса до морето няколко седмици назад – съвсем на живо. Оказа се, че сме с дублирани места и трябва да изчакаме, докато всички останали пътници се настанят, за да се види къде има още едно свободно място. „Безспорно неприятна история, но в крайна сметка се случва“, въздъхнах примирено наум и й предложих да пушим по цигара отвън. Тя обаче само бавно ме премери с унищожителен поглед от главата до петите, без да благоволи да стане от въпросното място, след което врътна глава към прозореца и се загледа навън. Всеки, който ме познава, знае, че най-много от всичко на тоя свят мразя някой да ми мълчи, все едно си говоря на шапката. Както и да е, реших да не се нервирам за глупости, и продължих по пътечката между седалките към изхода. Тогава зад гърба ми се процеди почти нечуто една-единствена дума. „Селянка“. Ако има нещо, което мразя още повече от мълчанието в отговор на мой въпрос и което ме вбесява още повече, то е да регистрирам как ми се говори зад гърба. Звяр ставам! Така че „селянката“ се обърна и й спретна такъв „селски“ скандал, че заплашиха да ни изхвърлят и двете от автобуса и да ни анулират билетите, ако не се държим прилично и както се изрази шофьорът, „не престанете да се лаете веднага“. И за какво беше цялата тая тупурдия?!
Какво „печелим“ в крайна сметка?
Ами, аз лично си „спечелих“ заслужено епитета „селянка“ (който няма нищо общо с хората, живеещи по селата!), благодарение на факта, че не можах да си удържа нервната система. А и двете си „спечелихме“ дружния присмех на целия автобус. Който до Бургас на всяка спирка за кафе и тоалетна ни сподиряше с многозначително ухилени физиономии и дори се намериха един-двама майтапчии от мъжки пол, които пуснаха шегички, че сме твърде нервни, и ако решим, че имаме нужда от разтоварване на напрежението, те са на нашите услуги. Хем смешно, хем жалко положение. Но това, че изгубихме достойнството си пред някакви си 46 човека, далеч не е най-страшнят страничен ефект на поведението тип „кучка“. Оказва се, че играта може да загрубее доста по-сериозно, ето как. Ева е на път да загуби работата си заради кофти война с колежка в офиса: „Въпреки че трябваше да бъдем един екип, ние нон-стоп си правехме контра. Всяка се опитваше да подцени предложението на другата, не я включваше в общите работни имейли, бавеше я със срокове. Напрежението беше огромно и вместо да си помагаме, ние де факто си лазехме по нервите. Нашият отдел вечно не можеше да покрие крайните срокове и получавахме мъмрене, като накрая шефката ни заплаши със съкращение, ако не се сработим.“ За щастие всичко за Ева и нейната колежка завършва благополучно, когато една от колежките им излиза по майчинство и двете трябва да вършат и нейната работа. Те се мобилизират, заравят бойната томахавка и откриват, че всъщност ужасно си приличат, уважават се и прекрасно могат да се допълват! „Да ни питаш какво толкова сме имали да делим! Това даде началото на страхотно приятелство“, заключава Ева с щастлива усмивка. За жалост Ивета не може да се похвали с щастлив край на своята история. Тя се разделя с гаджето си заради откритото заяждане с една от неговите приятелки. „Въпреки че бяхме вече първи курс студенти, уж бяхме по-големи, се държахме досущ като в „Гадни момичета.“ Нонстоп си спретвахме всякакви номера и се бяхме разделили на два лагера с предводителки Аз и Тя. Със закъснение разбрах обаче, че момчето, с което се хванах, е учило в средното с нея. Тя му разказа всичко, което съм й направила, и успя да ни раздели.“ Така че следващия път, когато решиш да бъдеш „кучка“, просто си спомни тази статия. Поеми си дълбоко въздух… и си прецени сама дали да го направиш. Защото наистина имаш право на мнение и никой, включително и ние, не може да ти каже как да се държиш. Бау, пардон, чао!
- Glamour
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Add comment