И двамата не искат да се изнесат в собствено жилище, въпреки че са добре материално
Всички знаят, че обикновено децата са егоисти по отношение на родителите си. Мислят, че след като си ги родил, животът ти едва ли не приключва и оттук нататък трябва да живееш само за тях.
Аз мисля, че съм добра майка, изучих ги и двамата – имам син и дъщеря. Никога нищо не им е липсвало, с баща им, Бог да го прости, работихме здраво цял живот, за да имат всичко.
Вдовица съм вече от единайсет години. Дълго време се бях примирила със самотата и не си и помислях, че мога отново да срещна мъж в живота си. Но ето, че неочаквано това се случи преди две години.
Не мога да кажа, че е някаква голяма любов – не сме двайсетгодишни, но се разбираме добре, имаме си приказката. Искаме вече да се съберем и да изкараме старините си заедно, но лошото е, че той няма жилище – живее в една стаичка на квартира, половината му пенсия отива за наем.
Аз жилище имам, но и двете ми деца са при мен. И двамата така и не се задомиха и цял живот живеят при мен, дори на направиха опит да заживеят самостоятелно. Синът е вече на 43 години, дъщерята на 37.
Посрещнаха новия ми другар на нож, явно усещайки, че може да им създаде известно неудобство. Затова и не може да дойде да живее при мен, макар и моята стая да ни е достатъчна.
Няколко пъти им намекнах, че може вече са се изнесат и да заживеят самостоятелно, но се правят на разсеяни, все едно изобщо не са го чули. А имат достатъчно пари, и двамата са добре материално. Но явно си мислят, че майка им няма право на личен живот…
С.Д., София
Add comment