Свикнали сме, че луковиците са пролетни
Но сред богатото разнообразие от тези цветя има за всеки сезон, включително е за есента. Наред с варианти на класическите нарциси и минзухари има и редки растения, които са мечтан акцент в постепенно заспиващата градина. Изборът е все пак ограничен, но пък асортиментът въобще не е скучен.
Най-ярката звезда сред есенните луковици безспорно е колхикумът. Заради подобната външност често го бъркат с минзухар, но това си е съвсем самостоятелен вид. Има повече тичинки, по-едри цветове и розово-лилава палитра от багри. Създава приказни полянки под дървета и храсти, вирее и в сандъчета. Пъпките се разтварят съвсем в края на есента. Цветовете изникват буквално от почвата. Едва през пролетта се появяват листата. Вирее на слънце и на полусянка. Почвата трябва да е добре дренирана.
Есенните минзухари се сдобиха с прекрасни хибриди, които се отличават с по-едри и ярки цветове. Повечето сортове предпочитат слънце през пролетта и есента и засенчване през лятото. Не понасят вятър и течение, чувствителни са към есенния хлад. На вътрешен балкон ще се чувстват уютно. Добрият дренаж е задължителен, почвата трябва да е лека и от-цедлива. Към хранителната й стойност нямат претенции. Срокът за засаждането им е юли и началото на август. Групирайте луковиците по 4-5. Поливайте оскъдно само при саксийно отглеждане.
Има и есенни нарциси, макар и да не са с толкова едри и ярки цветове. Проблемът е, че луковиците им трудно зимуват в градината, но пък в саксии спокойно можете да ги отглеждате. За да цъфнат, имат нужда от сух период през пролетта и лятото. Подобни са изискванията и на късния синчец.
Add comment