Шеф Манчев: Учи Бъчваров е дал много за развитието на телевизионната кулинария в България

Интервю на Цветана Пешунова с шеф Манчев, дадено за в. „Уикенд“.

– С кого от колегите си сте в обтегнати отношения?

С никого! Възприемам колегите си като приятели, и то добри.

– А шеф Борис Петров?

Ути Бъчваров и шеф Манчев

Уважавам и неговото мнение. Той си има позиция и си я изразява. Защо да влизам в пререкания? Така смята, така казва. Моята гледна точка срещу неговата, пък ако има странични наблюдатели, да преценят кой е прав.

– Предаването на Ути Бъчваров „Вкусно“ отпразнува 20-годишнината си през май. Присъствахте ли и вие на юбилея?

Да, добри приятели сме с Ути, изключително близки сме. Покани ме и се вълнувах, тъй като той е доайенът на теле­визионната кулинария в България. Много е дал за развитието й, всеки път ми е било интересно да бъда в компанията му.

От Ути можеш да научиш доста. Душата му е голяма, широко скроен е. Винаги сме го канили да е водещ на церемонията по връчването на националната кулинарна купа. Възхищавам се как му се лее приказката, как му идва отвътре. Не е случаен човек той, има история, от сой е.

– Ути Бъчваров сънува храна. А Вие?

Аз също сънувам. Храната при мен винаги е свързана с изживяване.

– Вашата сбъдната мечта?

В личен план – двете ми прекрасни деца. В професионален – мечтаех да имам свои ресторанти и го постигнах.

Притежавам два в София и два на морето. Доволен съм от това как ми се разви животът. Много работя, но си струва да видиш резултатите от своя труд и реализирани мечтите си.

– Как успявате да ги управлявате? Все пак не може да сте едновре­менно и в четирите си ресторанта…

Имам си управители, системата ми работи правилно. Контролът е добър, всичко е вързано през интернет. Съпругата, майка ми и децата също помагат.

Но като цяло и в четирите ми ресто­ранта последната дума е моя.

– Значи не сте от мъжете, които за всичко слушат жените си?

От години сме заедно със съпругата ми и се съ­образяваме един с друг.

Ако не се слушаме какво семейство ще сме?

– Викате ли на хората си, когато сте ядосан? Вди­гате ли кръвно? Като сте афектиран, уволнявате ли ваши подчинени?

О, да, вдигам кръвно и пия хапчета. Но вече не викам толкова. Имам си принципи и преди да уволня някого, предупреждавам два пъти, правя забележки. Не мога, когато не съм на кеф, да освобождавам от работа. Преди години се е случвало да взимам решения под афекта на емоцията, но вече се въздържам. Гневът не е добър съветник.

– Закъсвали ли сте финансово, фалирали ли сте?

Имал съм трудности като всеки човек, който прави бизнес на малък пазар като българския. Но никога не съм фалирал, не съм участвал в схеми, на съм крал ДДС. Смея да твърдя, че винаги съм развивал почтен и отгово­рен бизнес.

– Продължете изрече­нието: „Спечелих първия си милион на…“.

Няма как да го продъл­жа. Не мога да кажа такова нещо, защото не е вярно. Противно на разпростране­ното схващане аз не съм милионер.

– Учудвате ме! Твърди се, че сте много богат, защото карате скъп джип и носите маркови дрехи…

Не е вярно! Къде го видяхте този скъп джип?! Карам един и същ мерце­дес от години. В интерес на истината в София дори повече използвам колело, когато времето го позволя­ва. Уви, наскоро ми откраднаха велосипеда от гаража. Отмъкнаха и моя, и този на сина ми. Дали съм богат? Да, на изживявания. Парите за мен са средство за изживяване на хубави моменти.

– С килограмите водите ли битка?

Отслабнал съм 12 килограма. Ходя редовно на фитнес, спазвам разумна диета, без строги рестрикции – все пак обичам храната. Реших да отслабна, защото не се чувствах добре, започна да ми тежи и се задъхвах. Не бях в добра кондиция, а това освен на здравето, се отразява и на бизнеса. Сега се чувствам страхотно!

– Обръщате ли внимание на нещата, които се пишат по ваш адрес – има дори вицове, в които сте главен герой…

Пишат се някакви глу­пости, които нямат нищо общо с действителността. Несериозни неща! Защо се правят?! Не разбирам…

– Тази година ще ви ос­тане ли време за семейна почивка?

Намирам време. Работа­та ми много набъбна и рядко се случва да бъда с децата, но сега сме планували за една седмица да отидем на почивка семейно. Синът и дъщерята учат. Щастлив съм, че на Христо му върви немският език. Гордея се с успехите и на двете си деца.