В набиращия популярност сериал Westworld в изкуственото самосъзнание на някои андроиди започват да се появяват проблясъци на идеята, че паркът на роботите е създаден, за да могат да ги убиват и да се забавляват с тях богатите, които искат да си поиграят на каубои. Реалността се руши и започваме да си задаваме въпроса: а откъде да знаем, че всъщност ние сме хора, а не своего рода изкуствен интелект в човешки тела.
Може ли човешкото творение да има свобода на волята? И какво от това, ако няма разлика между робота и човека?
Според Евън Селинджър – професор във философския факултет в Технологическия институт в Рочестър, този въпрос далеч не е нов. Питаме се дали сме роботи още от началото на съвременността. Когато Рене Декарт се чуди може ли да знае със сигурност, че другите, които се държат като него, не са кукли в прекия смисъл на думата. Декарт стига до този проблем, тъй като разбира, че има пряк достъп от първо лице до собствените си мисли, но не може да влезе по същия начин в чуждото съзнание. Най-много, което може да направи, е да стигне до извода, че всъщност е заобиколен от други хора, и да повярва, че всемилостивият Бог не го лъже.
Но ако изведем аргумента за Бога извън скоби и допуснем, че не можем да се съмняваме в съществуването на собственото си съзнание, ще стигнем до идеята от „Матрицата” за крайно сложен изкуствен интелект, въплътен във формата на робот. От интроспективна гледна точка не можем да решим този проблем. И няма да разберем нищо, като питаме другите. Те дори могат да са роботи, без да го знаят.
Но остава въпросът за раждането. Всеки, запознат с процеса на раждане, осъзнава цялата сложна и заплетена биология. Но можем ли да изключим, че свръхразвита цивилизация може да прави роботи във вид на хора (или приличащи на хора) с тяхната анатомия? Хипотетично такава сложна физиология би могла да излъже и методите на съвременната визуализация.
Като се имат предвид тези и други трудности, мисля, че изходът от дилемата се състои в това да отделим отношението на философския скептицизъм от възгледа на всекидневния прагматизъм. Теоретично можем да въртим барабана на този въпрос вечно. Но от гледна точка на практиката, за да убедим себе си и другите, че сме самостоятелни смъртни същества, ще трябва просто да допуснем, че сме направени на основата на въглерод, а не на кремний. Без такъв практически скок на вярата (че сме такива, каквито се възприемаме) можем да се окажем в ъгъла, парализирани от кризата на идентичността.
Add comment