Няма как да не ви е позната тази ситуация: детето разказва в захлас за най-прекрасното момче (или момиче), като обявява, че това е любовта на живота му… Как да реагирате на това смело твърдение на 5-6-годишното си хлапе? Ще ви помогнем да намерите правилния подход.
Незнайно защо е прието, че първите нежни чувства се появяват при подрастващите чак в тийнейджърска
възраст. Животът потвърждава, че всъщност често това се случва много по-рано.
Най-често възрастните, бързо забравили своите емоции от детството, приемат детското увлечение за несериозно. Но това съвсем не е така: децата общуват основно на емоционално, а не на рационално ниво, затова за тях любовта е чувство на безкористен възторг и възхищение от избрания обект на чувствата.
Именно в детството се случва онази романтична платоническа любов, описана в легендите и приказките, защото при малкото дете съвършено отсъства сексуалното привличане към любимия човек.
Да, вярно е, че детската любов е доста нестабилна – бързо угасва, като преминава от един обект на друг.
Емоционалността на детето все още се формира и с растежа се променят интересите и привързаността. Така че, ако днес синът ви е влюбен в Ива, а утре – в Силвия, не бива да си правите прибързани изводи за неговото непостоянство и вятърничавост.
Имайте предвид, че за детето съвсем не е лесно да преживява любовта: от една страна, то иска да бъде забелязано и оценено, от друга, се бои от подигравки. Именно заради това в такива ситуации децата често се държат неадекватно: момичетата маниерничат и капризничат, момчетата грубовато закачат обекта на своята любов. Това е едновременно и игра пред публиката (вижте ме какъв съм!), и обратното – своеобразна защита на истинските чувства от чуждия поглед.
Чувствата на децата и грешките на родителите
Най-разпространената грешка на възрастните е да се надсмеят над детската влюбеност. В такава ситуация на неразбиране детето получава няколко горчиви урока:
Моите чувства са смешни и недостойни за внимание.
ПОСЛЕДСТВИЯТА: в този случай детето може да започне да се страхува от чувствата си, да не им вярва. И в зряла възраст това, естествено, ще се отрази на неговата самооценка и умение да гради отношенията си с противоположния пол.
Когато съм с някого, особено с най-близките хора, и споделям своите най-съкровени чувства, ставам беззащитен и се превръщам в обект на подигравки.
ПОСЛЕДСТВИЯТА: малкото човече може да престане да се доверява на хората. И не само да спре да приема искреността като ценно качество (като си сложи непроницаема маска), но и да се отнася с недоверие към чуждата искреност.
Дори членовете на моето семейство, най-близките за мен хора, могат да ме предадат, затова е по-добре да не им разказвам нищо.
ПОСЛЕДСТВИЯТА: детето ще усети, че е напълно беззащитно пред света, защото механизмът за безопасност и любов, който е работел именно в неговото семейство, се е развалил и вече няма къде да намери разбиране.
Помнете, че именно сега, когато вашето дете е влюбено, от вашата реакция и поддръжка зависи отношението на вашето дете към неговия партньор в зряла възраст.
Какво да правите?
Зависи каква степен на доверие има между вас и детето и дали в семейството ви е прието да се говори за чувствата и преживяванията. Но най-вече е важно доколко самото дете иска да говори, пише „Журнал“. Вие най-добре познавате детето си, затова се настройте според ситуацията.
Поговорете с детето за това, което самото то сметне за важно. Разкажете му за собствената си първа влюбеност, за да разбере, че се отнасяте с уважение към неговите чувства.
Ако детето е склонно към лирическо изразяване на чувствата, може заедно с него да почетете любовни стихове или разкази.
Когато детето задава въпроси, но не ви споделя личните си преживявания, не се опитвайте да изтръгнете от него подробности. Просто отговаряйте на въпросите, които ви задава.
Ревност, съперничество, несподелена любов – всички тези „възрастни“ чувства са познати и на децата. Ако вашето дете се е сблъскало с тях, подкрепете го. Измислете и разкажете на детето приказка-метафора, чиито герои се оказват в подобна ситуация и се учат да се справят с нея.
И не правете така разпространената сред родителите грешка – не се отнасяйте към детската влюбеност твърде емоционално. Най-важното е синът ви (или дъщеря ви) да разбере, че вие винаги ще се притечете на помощ.
Add comment