Съдбата често ни изпраща знаци, които ние не винаги можем да разчетем правилно
Книгата „Как да четем подсказките на съдбата. Практическо ръководство” говори за това, че всичко случващо се около нас – от малкото до голямото, не е съвпадение, не е игра на случая, а ясен механизъм, който ни дава реални потвърждения и доказателства, че нищо на този свят не е случайно.
За знаците, които получава човечеството и отделните индивиди, е известно отдавна. Разбирането на подсказките преди събитието, в периода на неговото формиране, се смята за високо майсторство и умение да се следва рисунъкът на съдбата и подсказките на Вселената не само опирайки се на своето лично мнение.
Процесът на получаване на информация обаче има и друга страна. Защо единствено „избрани” трябва да притежават по-големи възможности или повече информация от обикновените хора, които нямат никакво отношение към окуптизма? Защо едни да знаят, а други – не? Каква е причината за подобно неравенство?
Може, разбира се, дълго да се говори за това, че повечето окуптисти имат специално образование, талант или дарба, която е пропуск към света на неведомото. Или че не си струва човек да знае всичко. Така е, но не съвсем.
Системата (Вселената) дава на хората равни възможности. Просто едни, влагайки усилия и търпение, ги развиват и укрепват, други просто живеят, без да си хабят нито силите, нито времето, за да разберат какво всъщност представлява светът, в който живеят.
Системата дава информация на всекиго. Това се случва ежеминутно и ежесекундно. Множество събития, ситуации, процеси, които стават около човека извън неговата воля и намерение, навеждат на размисъл, ограничават, подтикват, карат го да променя плановете и мислите си. Всичко това е спонтанно и хаотично, като вятъра в открито море, по волята на природата, а не по волята на човека. Но е възможно и друго.
Как? Огледайте се. Минавате покрай различни хора, чувате разговори, фрази. Вървите по улицата и виждате някакво събитие. Всичко това е случайно? В окуптизма няма такава дума, тъй като всичко, което се случва с човека и около него, има причинно-следствена връзка.
Да вземем за пример следния сюжет. Отивате на работа. Компютърът ви изведнъж се поврежда и не можете да свършите задачите си, а сте принудени да чакате техника и да се занимавате със странични неща: разговори с колеги, преглед на книжата, въвеждане на ред на бюрото, четене на вестници и т.н. Към какво може да ви подтикне това? Само не казвайте – към нищо! Не е така. Във всеки случай и независимо от волята си вие навлизате в кръговрата на събитията, който е чужд на плановете и намеренията ви; получавате нова информация, нови сведения. Ставате участник в ситуация, в която никога не бихте попаднали.
Вие сте в кръга на новото и това ново е вашият свят.
Add comment