Вълшебниците са описани в легендите на различни народи
Макар и надарени със свръхестествени способности, характерите им се различават. В някои митове те са положителни герои, в други-злодеи.
ДРЕВНОЕГИПЕТСКИ МАГОВЕ
В папируса на Весткар се споменават няколко магове. Текстът е от епохата на Средното царство (2040 – 1783 г. пр.н.е.). Тези легенди са разказвани в двора на Хеопс.
В една от историите неназован маг прави от восък крокодил, за да залови любовника на жена. В друга главният писар на фараона Снофру с помощта на магия кара водите на езерото да се отдръпнат, за да може девойка да открие зелен скъпоценен камък, който е изпуснала.
В трета легенда се разказва за Деди, живял в епохата на Хеопс. Той умеел да присажда отрязаните глави на животни.
ЯПОНСКИЯТ МЕРЛИН
Друг чародей, служил при императорския двор, бил Абено Сеймей. Често е наричан японският Мерлин. Сеймей живял през X – XI в. и практикувал омедо – смес от древна японска наука и окултизъм.
Сеймей се занимавал с екзорсизъм, изгонване на духове и предсказания. След смъртта му се появяват множество легенди, които му приписват свръхестествени качества. Според една от тях например той бил само наполовина човек, защото майка му е кицуне (дух на лисица в японския фолклор, който може да бъде и добър, и зъл). Според друга легенда той от дете можел да управлява демоните.
Не всички магове имали положителна репутация. Някои черпят майсторството си от зли духове.
Един от тях е Киприан.Той бил езически маг. За да спечели любовта на непорочната девойка Юстина, той сключил сделка с дяволите с надеждата да я омагьоса. Но демоните нищо не успели да й направят. Киприян решил да се покае и да помоли Бог да изпълни заветното му желание. Започнал да се моли с най-горещи думи. Не след дълго Юстина дошла при него и му се обяснила в любов. Така на практика се е появила Киприяновата молитва.
Add comment