През втората половина на миналия век, когато и ние заедно с албанците громяхме империализма, в очакване на зрелия социализъм Енвер Ходжа събира тяхното политбюро, за да решат каква военна помощ да се окаже на братския виетнамски народ, който по това време се отбраняваше от американското нашествие.
„Да им дадем един танк“,предлага военния министър. „Малко е, България им изпрати 5 танка, а Полша – 7“, маха с ръка Енвер Ходжа. „Да им дадем два танка“, прави ново предложение министърът. „Пак е малко, ще
Красива Албания
ни се смеят в Москва, София, Варшава или Прага“, продължава да клати глава Енвер Ходжа. „Тогава да им дадем и последния, третия танк“, за последно предлага военният министър. Сетих се за този стар виц, когато на граничния пункт малко след манастира „Свети Наум“ на Охридското езеро се готвехме да напуснем Македония и да влезем в страната на орлите.
Посрещнаха ни млади усмихнати митничари, които първо ни заговориха на английски език, но като се загледаха в номера на колата ни, веднага преминаха на стария архаичен български език. Който странно за нас го нарекоха македонски, но сега не беше времето и мястото да им уточняваме някои исторически подробности на младите албанци. „Добре дошли! На море ли идете в Албания? Добро, добро!“ За не повече от 2 минути ни провериха документите, като слагаха окончанието на първото О в думите.
Няма начин да не запомниш поне 2 от най-често употребяваните думи в албанския език. На водата те казват „уй“, а наздраве вдигат с възклицанието „гъзоуй“! В изцяло непознатия за нас албански език има няколко думи, които имат същото съдържание и у нас. За да ни напомня, че сме били под турско владение и двете държави. Като думата „чорапи“ например.
По пътя
Основните пътища в Албания са нови, току-що асфалтирани и предимно двулентови. Планинските изкачвания и слизания се редуват с остри завои наляво и надясно. На всеки километър по пътя има отбивки за спиране. Постоянно се откриват потресаващо красиви пейзажи. Ако трябва да се изработи нов герб на Албания, знаците на „Мерцедес“ и на автомивка трябва задължително да се приложат. Почти всяка кола в Албания е „Мерцедес“ – от доста старички модели до последните S класа. Където и да копнеш, бликва вода като гейзер и в почти всеки двор албанецът си е направил домашна автомивка.
Културният шок продължава с постоянния звук от натиснати клаксони. При разминаване, независимо дали е в населено или извън населено място, албанците се поздравяват с натискане на клаксоните. Лично за себе си намерих отговор за това постоянно озвучаване във факта, че до 1990 година в Албания не можеше да се притежава частна лека кола. Първият закон за движение по пътищата им е от 1994 година, пише „Телеграф“. Затова албанецът още не може да се нарадва на возилото си и държи да бъде забелязван навсякъде по пътищата. Указателните табели са рядкост, но бързо се свиква с това неудобство. С питане – кога на английски или с италиански думи, но и с помощта на ръцете бързо се намира желаната посока, в която си се насочил.
Дуръс
Най-големият и престижен морски курорт е Дуръс, вторият по големина град в Албания след столицата Тирана и най-голямото морско пристанище. Нещо като Варна или Бургас за нашето
Черноморие. Познат в далечното минало под името Драч като част от Първото българско царство на Симеон Велики.
И, естествено, от времето на Римската империя, за което свидетелстват останките от римския амфитеатър – арена на гладиаторски борби, в центъра на града. Въпреки че град Дуръс е промишлен център, той разполага с дълга и широка пясъчна плажна ивица, с чисто море и добре поддържана хотелска база. Крайбрежната алея предлага многобройни забавления за възрастни и деца. Тук системата ол инклузив е още непозната, което може би е за хубаво. Затова местните ресторанти се радват на многобройна клиентела, предлагайки най-доброто от албанската кухня. Преди всичко богата палитра дарове от Адриатическо море. Албанците са майстори в приготовленията на десетките видове риба, калмари и октоподи.
Саранда
Ако искате да избягате от големия град Дуръс, за предпочитане е да изберете хотел в курорт Саранда.
Градчето е малко, около 30 хиляди жители, разположено в Южна Албания, на брега на Йонийско море. Основано е в Древността от гръцки колонисти. В раннохристиянската епоха тук се е намирал манастир, посветен на светите 40 мъченици, откъдето идва и днешното му название. На гръцки „саранда“ означава „четиридесет“. Годишно слънчевите дни тук са 290. Морето е с кристално чисти и прозрачни води, без водорасли, а плажът е пясъчно-каменист. Гръцкият остров Корфу се намира само на 12,5 км от Саранда – ежедневна фериботна линия осъществява връзката между тези два известни курорта. Навсякъде, по плажовете даже, се срещат картини идилии – дядо води магаре…
Бункерите
Над 700 000 са бетонните бункери при население малко над 3 млн., които Енвер Ходжа изгради някога, готвейки се за нападение от империалистите. Половината от населението е извън Албания – живеят и работят предимно в Италия. Бункери има и на плажовете, отвън приличат на гъби. Специалисти в тази област твърдят, че ако се свържат тунелите между бункерите под цяла Албания, може да се изгради подземна железница с теснолинейки.
Add comment