Мама беше много-много добра и сигурно затова, когато бърках, все ме успокояваше, че всеки греши. Лошото е, че аз допуснах твърде много грешки.
Първата беше, че се омъжих твърде млада, и то изобщо не за подходящия човек. Родих чудесно момиченце и бях щастлива майка на Елеонора, но така и не завърших висшето си образование. А мама толкова искаше да ме види лекарка! Тя вярваше в мен, все казваше, че съм умна и добра и че от мен би станал истински доктор. Нямаше как да сбъдна мечтата й, особено след бързия развод, с който приключи бракът ми. Още по-лошото стана, когато разбрах, че покрай опитите за одобряване с бившия отново съм забременяла. И докато се измъчвах и не можех да реша да задържа ли бебето, или да приключа и с него, както и с баща му, съдбата сложи всичко на мястото му – затичах се след един автобус, паднах и… загубих нероденото дете. Може би така беше по-добре – да не обричам още едно същество на нещастен живот.
Нещастията в живота ми нямат край
Мама открай време страдаше от сърце, но стресът около моя несполучлив брак съвсем я съсипа. Пенсионираха я по болест, а парите, които аз изкарвах, не стигаха доникъде. Принудих се да търся допълнителна работа и тогава една приятелка ми помогна – взе ме при себе си и ме обучи да танцувам на пилон.
Години наред живях така – получавах добри доходи, живеехме спокойно, можех да лекувам майка си, както трябва, и да осигурявам на детето си повече, отколкото й беше нужно. Мама никога не ме попита къде излизам през вечер, сигурна съм, че се досещаше как осигурявам добрия ни живот. Елеонора растеше и задаваше все повече въпроси. За нея имах един отговор – медицинска сестра съм, отделението ни е тежко, персоналът е малко, а и аз взимам нощни дежурства на колежките, за да изкарвам повече пари. Имах нужда от тях наистина, още повече когато мама си отиде от този свят.
Една вечер в клуба се запознах с Велко – той не приличаше на другите мъже, които по цели нощи дремеха в заведението. Първия път поиска да ме изчака да свърша работа и да ме изпрати. След това започна да идва все по-често и все по-често да стои, докато приключа. Веднъж ми каза, че ужасно ме желае. Нямаше пречка да ме има – аз също го харесвах, привличаше ме, само той ме караше да се чувствам различна, не гъвкаво парче месо, а жива жена. За първи път бях с него, когато ми каза, че не иска се*с, а любов. И ме люби така, както никой друг не го беше правил. Може би заради това се престраших отново да обичам, да заживея с този мъж, да се откажа от онази професия и дори да родя син. Станахме едно голямо щастливо семейство, на което всеки би завидял.
Докато една вечер Велко просто не се прибра. Само дето не полудях от тревога и започнах да звъня по болниците. Намерих го в една от тях – бяха го докарали в много тежко състояние от съседния град, където бил отишъл да зарежда някакъв нов магазин. Любимият ми мъж почина след три дни, без да дойде в съзнание след тежкия инсулт, който беше получил.
От онзи момент животът ми съвсем се обърка. Кълна се, какво ли не опитах, за да печеля честно парите, които трябваха на мен и децата, за да живеем нормално, но не успях. Те все бяха малко и все повече не ни стигаха. Нямах избор – трябваше да се върна при старата си приятелка на стария пилон. Друго ми тежи – лъжа вече порасналата си дъщеря, че работя нощем в болницата, за да изкарам някой лев повече. Не знам дали се съмнява, но проявява разбиране и се грижи за брат си, дори по-добре и от мен. Никога не се сърди, че не получава това, което иска и което имат другите. Усмихва ми се, когато й обяснявам, че ми е трудно и парите не стигат. Досега нито веднъж за нищо не ме упрекна. Но дали ще е така, когато някой ден – няма как това да не стане, научи с какво в действителност се изхранваме и колко дълго съм я лъгала?
Даниела
Изпратете ни и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment