„Каквото си говорим вкъщи, навън не бива да го споделяш“. Много родители дават този съвет на детето си
Грешка! Така от ранна възраст го учат на двоен стандарт, изкривяват основните възпитателни принципи и детето остава с впечатление, че трябва да крие истината и да лицемерничи. Вместо да налагат подобно ограничение, редно е самите те да сложат мярка на приказките си. Извинението „то е малко и не разбира“ е много наивно. Дори детето да не участва в разговора,, попива всичко, което стига до ушите му – какъв малоумник е съседът, какви идиоти са другите шофьори, какви мошеници са политиците. Тогава нищо чудно наследникът да изтърси на съседчето: „Няма да играя с теб. Ти си същият глупак като баща си!“
Дори когато имате основателни причини за негативен коментар по адрес на роднини, приятели и колеги, не е редно да го правите в присъствие на детето. За него вие сте авторитет и няма как вашето мнение да не му повлияе. Колкото и да сте афектирани или възмутени, овладейте емоциите си. В никакъв случай детето не бива да чува, че учителката е некадърна или че възпитателката не става за тази работа. Иначе безвъзвратно сривате авторитета им, с което създавате проблеми на детето. Занапред то ще изгуби мотивация да слуша госпожата или да се готви за нейния час. Ако вие генерално не приемате професионалния метод и поведението на педагога, обмислете вариант да преместите детето в друга група или училище.
Докато гледате у дома новините, не бива да допускате обидна дума по адрес на политиците, ако край вас е детето. Това подсъзнателно изгражда недоверие към хората, които управляват. Дайте възможност на вашия наследник сам да формира своите възгледи. В случай че ви попита какво мислите по един или друг въпрос от новинарската емисия, отговорете, като вмъкнете „според мен“, „аз смятам, че…“ Опитайте се да анализирате информацията – така ще покажете, че има различни гледни точки към даден въпрос, че човек трябва да сравнява фактите и да прави логически изводи.
В присъствието на детето избягвайте да обсъждате катастрофични теми – за силни земетресения с жертви, за комети, които летят стремглаво към Земята, за края на света. Те го плашат, занимават въображението му и пораждат тревожни въпроси.
Психолозите са категорични, че пред детето не бива да се спори относно неговото възпитание. Ако между родителите има разногласия, те трябва да ги обсъдят насаме.
Add comment