Животът ме постави пред избор, пред който никога не съм си представяла, че ще застана. Работата е там, че ми се наложи да настаня възрастния си баща в старчески дом. Какви ли не сметки правих, колко нощи не спах, за да се опитам да намеря изход, но не успях.
Разведена съм от години и сама се грижа за двете си деца. Съпругът ми нито веднъж не се обади да попита как сме и имаме ли нужда от нещо. Принудих се да започна и втора работа, но отслабнах, разболях се и се наложи да си остана само на постоянната. Защото, ако не дай си Боже, се случи нещо с мен, кой ще погледне децата ми?
На всичкото отгоре се разболя и баща ми. Разкъсвах се между моя и неговия дом. Накрая го взех вкъщи, но се измъчихме всички. Жилището ми е малко и се наложи аз и момчетата да спим в една стая, защото отстъпих своята на татко. Кухничката ми е малка и в нея няма място за легло, но взех едно походно от своя приятелка, защото не се чувствам удобно да спя при вече порасналите си момчета – едното е на 13, другото на 16. Всяка вечер го разпъвам, а сутрин го събирам, защото иначе няма къде да стъпиш.
Опитах се да дам гарсониерата на татко под наем, за да си помогнем поне за лекарствата му, но не случих на наематели. Първите си тръгнаха с натрупана сметка за ток за три месеца, без да я платят, а вторите изнесоха и без това оскъдната му покъщнина. Затова се отказах повече да я давам.
Накрая татко сам ми предложи да отиде в старчески дом. Успя да ме убеди, а и вече едва издържах финансово. От началото на май е там и твърди, че се чувства добре. Аз обаче не съм убедена. Как може да е добре между чужди хора? Вярно, че полагат грижи за него и е под постоянно лекарско наблюдение, но не мога да се примиря, че изпратих любимия си баща на подобно място.
Дано настанат по-добри времена за мен и децата, за да мога отново да го прибера у дома и отново съвестта ми да е спокойна.
Бинка
Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment