Пише ви сръбският певец, който обича една българка повече от 32 години.

Влюбих се в момичето на наш общ концерт. Чух колегите да казват, че преди нас ще пее българска група. Солистката им била почти дете, затова пък -изключително красива. Тогава бях с голямо самочувствие и едва ли не заповядах на един от колегите й да ме заведе при нея. Почуках на вратата, чух глас и отворих – срещу мен стоеше не жена, а ангел. Ахнах и не знаех какво да кажа. Тя леко се усмихна, каза тихо името си и обърна гръб. Бързо ме изведоха от стаята й, а аз сякаш бях онемял. Докато пееше, я гледах и слушах през цялото време. Викаха я на бис, а вече трябваше да излизаме ние на сцената. Разминавайки се, я прегърнах и набързо я целунах. Докато ние пеехме, през цялото време мислех за момичето.

После попитах за нейната група и разбрах, че всяка вечер свирят в един ресторант в тяхното село. На другата вечер отидохме с мой колега и седнахме на една маса. Бях влюбен, идвах заради нея, а тя се държеше напълно безразлично към мен – известния певец! Казах на келнера, че искам да говоря с нея, и тогава той ми обясни, че тя е много малка – само на 16. Преди да си тръгне, тя дойде при мен и ми подаде листче, а после се вмъкна бързо в къщата до ресторанта. Оказа се, че живее там.

Вече знаех адреса й и имах домашния й телефон. Така започна връзката ни. Копнеех да бъда с нея, жадувах да я имам до себе си всеки миг. Липсваше ми, когато пътувах по света, непрекъснато търсех телефони, за да й се обадя. Носех й подаръци и всеки път й повтарях, че я искам за своя съпруга. Страхувах се друг да не се влюби в нея и да ми я отнеме. Уви, нейната майка не позволи да се оженим, но си казах, че ще измисля начин да я направя своя жена.

За нещастие спешно трябваше да ме оперират и не можах да й се обадя. А тя си помислила, че съм я изоставил. Когато оздравях и се появих на вратата й, майка й ми каза, че е сгодена в София. Не можех да повярвам, не бях на себе си, но не се отказах да я търся, и да моля Бог да ни срещне. И ето че от София отново дойде покана да пеем. По време на концерта гледах публиката, взирах се с надежда да видя своето момиче, обаче не я откривах. Трябваше вече да тръгваме и бях много тъжен.

Седях отпред в буса и си мислех къде ли е сега тя. Бях ли я загубил завинаги? По едно време мой колега подхвърли: „Стига си мълчал, обърни се назад да видиш каква изненада те чака тук!“ В дъното на бусчето седеше моят ангел, моята принцеса! Очите ми се напълниха със сълзи от радост. Спряхме, скочих от колата и я сграбчих – целувах я, гушках я силно и повтарях, че вече е моя завинаги. Че ще я открадна и ще я отведа със себе си в Белград. Не си давах сметка, че тя не може да пресече границата. Отседнахме в един хотел в Благоевград и там сме направили своето бебе. След онази вечер аз изпях най-хубавата си песен, която обичам и до днес.

Така и не можахме да се съберем. Много хора и обстоятелства ни попречиха. Прибрах се в Сърбия съсипан, не можех да творя, спрях концертите и пиех пълни шепи лекарства. Чувствах, че полудявам. Отбягвах всички, докато започнах да се съвземам отново, макар да знаех, че вече е омъжена и има дете. Всеки път когато влизах в църква, се молех: „Господи, ако нейното бебе е и мое, срещни ни някой ден!“, И той чу молбата ми! Благодаря Му, че след толкова години ние отново сме заедно. Когато видях сина си, нямаше нужда някой да ми казва, че съм му баща, защото е мое копие. И още нещо – внучката ми също много прилича на мен.

Сега съм щастлив и благодарен. Имам това, за което мечтах цял живот – любимите ми същества са до мен. Вече няколко месеца живея в София, прескачам за по 2-3 дни до Сърбия по работа, но сърцето ме тегли насам – при хората, които толкова много обичам.

Искам да кажа на сина си, че много го обичам и съм щастлив с него. Гордея се, че достойно ще носи моето име. Вярвам в това! А посланието ми към моята любима е:

Винаги си била в мислите и сърцето ми. Обещавам ти, че вече никой няма да ни раздели, единствено Бог! Ти си смисълът на моя живот. Благодаря ти, че ми го доказваш всеки ден! Обичам те!

В. К.