Искам да споделя с вас една любопитна случка, които ме стресна и ме накараха да се замисля.

Веднъж се прибирах след пътуване с доста тежък ба­гаж. Три ромчета ми помог­наха да си го занеса до нас, без да ги моля за това. Раз­бира се, очакваха да им дам поне няколко монети за на­правеното добро. За съжа­ление в момента портмоне­то ми беше празно и децата останаха огорчени. Благода­рих им, казах им, че друг път обезателно ще им дам шепа стотинки, но забелязах злоб­ни искри в черните им като въглени очи.

И се случи нещо странно. Оттогава започнах непрекъ­снато да губя по нещо – дреб­ни вещи, ключове, пари, дори важни документи. Имам чув­ството, че мургавите момче­та са ме проклели, задето не ги възнаградих за усилието.

Преди време и на братов­чед ми се случи нещо подоб­но. Подминал просяк, който протягал ръка към него, а ден след това загубил цялата си заплата, с която семейство­то му трябвало да живее цял месец. Оттогава си взел по­ука и винаги оставял макар и дребни монети на бедняци­те. Веднъж го пресрещнала млада циганка с дете на ръце. Поискала му 60 стотин­ки за баничка. На братовчед ми му станало жал за нея, оставил си пари само за билетче до вкъщи и всичко ос­танало дал на циганката. Много доволна, тя измърмо­рила някаква благословия зад гърба му. И се случило чудо! Минути след това му се обадили по мобилния от бив­шата му работа, откъдето му дължали няколко заплати, че ще му ги изплатят на след­ващия ден.

Откакто той ми разказа тази случка, съм убедена, че й него го е проклел про­сякът, на когото е отказал монета. Ромката с бебето пък е свалила по някакъв начин проклятието от пле­щите му.

Интересувам се от тези неща и знам доста за си­лата на мисълта. Чудя се само дали аз ще мога да изкупя греха си към онези момчета.

Боряна

Проклеха ни – от кладенеца кръв да тече, а не вода!