Тази история беше невероятна за времето отпреди годи­ни, когато моралът беше издигнат на пиедестал.

Вях в Со­фия и на националния стадион гледах настървеното столич­но дерби между вечните съперници – сини и червени. Моят любим отбор загуби мача и ме беше страшно яд, че бих тол­кова път да им гледам резила.

От Централна гара си хванах нощния влак и се настаних в едно купе, в което пътуваха двама мъже и две жени. Тъкмо се бях разположил, вратата се отвори и надникна млада, около 30-годишна дама – елегантна, модерна, гримирана, ухаеща на приятен парфюм. Попита дали има свободно място и след като й кимнах, тя влезе, остави калъфа с ци­гулката си и седна плътно до мен. Заговорихме се – непоз­натата беше от Пловдив, казваше се Моника, пътуваше след тежък концерт, на който се била представила прекрасно. Попита, понеже била много уморена, дали може да легне в скута ми – да се отпусне, да си почине, да се съвземе. Есте­ствено, не възразих. Сгуши се в мен и се покри с якето си.

Влакът потегли и като пораздруса, възрастните спътници заспаха, все едно бяха току-що накърмени бебета. В купето царяха тишина, тъмнина и спокойствие, но… шило в торба стои ли? Скоро усетих как Моника започна да чопли като мишка и накрая успя да разкопчае панталона ми. Започна да опипва мъжкото ми достойнство, което светкавично ре­агира на така хвърленото женско предизвикателство. Цигу­ларката, обявила се за отпочиваща дама, умело и компе­тентно се справи с моя възбуден пенис и с прииждащата страст. Налапа го като шекерена пръчка и докато до капка не източи еликсира му, не го остави на спокойствие.

Трудно ми беше да стоя като кютук безучастен и без­мълвен, без дума и без стон да се насладя на това страхот­но еротично преживяване. Заради другите пътници в купе­то обаче трябваше здраво да си прехапя езика. За първи път ми се случваше подобно сладко нещо. След върха, до който стигнахме заедно, Моника се размърда радостна и освежена, готова за нови струнни и духови подвизи. Усмих­на ми се мило и се извини за палавото си нахалство, а аз й благодарих за всеотдайността, с която извърши тази неве­роятна сексуална процедура. Попитах я какво направи с мен, а тя само вдигна рамене и от нейната златна уста за първи път чух понятието орален секс.

До края на пътуването тя остана леко загадъчна и абсо­лютно дискретна, така и нищо повече не научих за личния й живот. Когато влакът спря на пловдивската гара, тя ми каза единствено „Сбогом“. Продължих по пътя си сам, объркан в мислите си възможно ли е една изкусна цигуларка, която владее и духовото изкуство, едновременно с това да бъде и безупречна съпруга и вярна спътница в живота?

Повече орална любов, за да сме здрави!