Не ми пука, че спя с женен мъж

Ще бъда съвсем искрена с вас – най ме кефят историите на  момичета на моята възраст (аз съм на 18), които обичат истински… семейни мъже.

Разбирам ги и ги подкрепям на 100 процента. И моята ис­тория, която сега ще споде­ля с вас, е сходна на тяхна­та.

С Даниел се запознах в дискотеката. Бяхме пили по една-две водки, после танцувахме и много се це­лувахме. Оказа се супер готин пич. Висок, набит, с яки мускули, сигурно защо­то редовно ходи на фитнес. От самото начало ми при­зна, че има жена и две мал­ки деца – което му прави чест между другото – ама живеел с тях по принуда. Не обичал съпругата си, оже­нили се, защото тя забреме­няла и нейните родители го притиснали да сключат брак. Много се ядосах – абе, какви са тия хора, дето ще карат някого насила да се жени? Не ги разбирам. Как­то и да е, вдигнали сватба, после им се родило и вто­рото дете, само че съпруга­та на Даниел спряла да му обръща внимание. Все де­цата си гледала и – както се казва – не спирала да се върти между печката, мив­ката и пералната. Пълна скука!

Вярно, че съм по-малка от нея с десетина години, ама не спирам да се питам как може да има толкова тъпи съпруги. Нима не знаят, че мъжът без секс не може и, жива-умряла, ти вечер тряб­ва да му дадеш това, което му се полага? Ако ще да си гледала и пет деца през деня и да си капнала от умо­ра. Аз например първо за съпруга си бих помислила, на него да му е добре, и пос­ле за всичко останало.

Да не мислите, че на мен ми е лесно? Ама се спра­вям. След като завърших 11- и клас, се хванах да изкар­вам кинти през ваканцията в едно заведение като сер­витьорка. По 8 часа съм на крак, жега е, клиенти – бол, но вечер се изкъпвам, гри­мирам се и отивам на сре­ща със своя любим, защо­то знам, че истински ме оби­ча и има нужда от мен. Още повече че по цял ден върти волана на таксито. Първо пием по нещо, после пра­вим секс в колата му, защо­то нямаме терен, но това мен не ме притеснява. Важ­ното е да го усещам в себе си и на него да му е гот с мен.

И друго не мога да разбе­ра – как може нито веднъж досега, откакто с Даниел сме заедно, жена му да не го потърси нито веднъж. Не се ли интересува къде скитори вечер, какви ги върши. Зна­чи не й пука за него! А нямам търпение да се обади някой път и аз да вдигна те­лефона, та да я навра в миша дупка. Не че не мога да й звънна аз и да й кажа нещата, които съм си на­мислила, ама не искам да бъда лоша.

Преди седмица Даниел ми подари много хубав прьстен – сребърен с лила­во камъче, защото знае, че лилавият цвят ми е любим. Беше много мило от негова страна. А като го попитах това да не би да е годежен пръстен, той се усмихна за­гадъчно. Приех мълчанието муза ”Да!“, но ще трябва да ме изчака да завърша гим­назията. Тогава ще мислим за разводи и нови годежи.