Здравейте! Искам да ви разкажа своята история, защото тя е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Приказката започна преди една година, на 13-и март.
Нашият град е малък и ако не лично, то поне по физиономия всички се познаваме. Преди много време, може би около пет годините едно кафене видях момче, което ми направи огромно впечатление. Никога преди не бях срещала толкова красив и нежен човек. Личеше си, че е различен и е истински. За жалост, бях твърде срамежлива, за да пристъпя към него и да се запознаем. Разминахме се, но той остана в мислите ми и в мечтите ми. От време на време, но твърде рядко, се засичахме в града. Всяка наша случайна среща обаче ме разтреперваше и обнадеждаваше.
Случайно чрез свои познати научих името му – Павел. Не познавах никого от близките му, нямах смелост сама да потърся контакт с него. Така времето си минаваше и всеки живееше своя си живот. Аз си мислех за него и не спирах да се надявам. Докато през февруари миналата година разбрах, че той има профил във фейсбук, и побързах да му пратя покана за приятелство. За огромно мое щастие я прие. Така започна всичко. Пишехме си по цели дни и нощи, говорехме си за какво ли не и още тогава разбрах, че това е човекът за мен. Колкото и клиширано да звучи, имах чувството, че го познавам цял живот.
На 12-и срещу 13-и март си уговорихме среща в една дискотека. Като го видях да влиза, изпаднах в паника, разтреперих се, направо замръзнах на място. Сякаш хората около мен изчезнаха и виждах само него. Мислех, че сънувам. Казват, че животът се мери не с броя на вдишванията, които човек прави, а с миговете, които спират дъха му. Е, това беше за мен такъв момент – осъзнах, че с него живея, а не просто съществувам. Видяхме се, танцувахме и така нашата приказка продължава вече цяла година. С него съм като преродена. Той е сбъднатата ми мечта – адски добър, нежен, любвеобилен. Павел и е най-добрият ми приятел, моят брат, моята сродна душа. Няма да ми стигне животът да благодаря на съдбата си, че го намерих. Да благодаря на него, че ме обича и че сбъдна мечтите ми. И досега сме неразделни.
Павел, мечта моя, нека това писмо е моят малък подарък за теб. Нека всички разберат, че ти ме направи най-щастливия човек. Благодаря, че те има! Но една година вълшебство не стига!
Твоята принцеса
Целувката крепи любовта, но е полезна и за здравето
Add comment