В митовете на много цивилизации се говори за птици, предвещаващи смърт
В своите „Сравнителни жизнеописания на изтъкнати гърци и римляни“ Плутарх пише, че убийството на Юлий Цезар било предшествано от различни лоши знамения. Сред тях особено се откроявала появата на много стигейски сови (от Стикс – реката на мъртвите), които точно преди мартенските иди се събирали в римския форум.
По-късно, вече на погребението на императора, друга странна птица долетяла в помпейската зала с лаврово клонче в клюна, но била разкъсана от ято хищни крилати твари, появили се неизвестно откъде. И в Шекспировия „Макбет“ може да се узнае предварително за убийството на Дънкан- по крясъците на някаква „тъмна птица“, звучащи цяла нощ…
Днес мнозина от душа ще се смеят, ако им кажем, че в тези приказки има частица истина, но и в нашето столетие нееднократно са се случвали подобни неща. Ако се запознаем със съвременните истории, може би ще се убедим, че идеята за птиците, носители на лошата вест, не е само старомодно суеверие. Крилати създания неизменно отбелязвали с появата си последните мигове от живота на свещениците в една от английските епархии- Солсбъри. Ако се вярва на средновековните хроники, огромни бели птици, които не приличали на нито една от обитаващите Англия, често се реели над околността малко преди смъртта на поредния епископ.
Add comment