В митовете на много цивилизации се говори за птици, предвещаващи смърт
В своите „Сравнителни жизнеописания на изтъкнати гърци и римляни“ Плутарх пише, че убийството на Юлий Цезар било предшествано от различни лоши знамения. Сред тях особено се откроявала появата на много стигейски сови (от Стикс – реката на мъртвите), които точно преди мартенските иди се събирали в римския форум.
По-късно, вече на погребението на императора, друга странна птица долетяла в помпейската зала с лаврово клонче в клюна, но била разкъсана от ято хищни крилати твари, появили се неизвестно откъде. И в Шекспировия „Макбет“ може да се узнае предварително за убийството на Дънкан- по крясъците на някаква „тъмна птица“, звучащи цяла нощ…
Днес мнозина от душа ще се смеят, ако им кажем, че в тези приказки има частица истина, но и в нашето столетие нееднократно са се случвали подобни неща. Ако се запознаем със съвременните истории, може би ще се убедим, че идеята за птиците, носители на лошата вест, не е само старомодно суеверие. Крилати създания неизменно отбелязвали с появата си последните мигове от живота на свещениците в една от английските епархии- Солсбъри. Ако се вярва на средновековните хроники, огромни бели птици, които не приличали на нито една от обитаващите Англия, често се реели над околността малко преди смъртта на поредния епископ.
Leave a reply