Всички ме мислят за някакъв похотлив старец, а аз наистина я обичам
Както казват хората, никога не е късно дап станеш за резил. ТКа и с мене така, макар и това, което стана, никога дори не съм предполагал, че може да се случи.
Аз съм на 75 години и съм вдовец от седем години. Жена ми беше чудесна жена, имахме добър живот и отгледахме две деца, които отдавна са самостоятелни и се виждаме най-много по някой празник един-два пъти годишно…
За съжаление съпругата ми почина от рак много млада – само на 67. Тъгувах дълго по нея, тъй като наистина живяхме добре и много се разбирахме.
Но вече мина много време, с децата почти не се виждаме, приятели ми останаха малко и с тях се срещаме от дъжд на вятър.
Запознах се с нея в интентет. Може да съм възрастен, но съм много добър с интернет, а и през последните години той се превърна в почти единственото ми средство за комуникация.
Не съм я лъгал, казах й веднага на колко годиди съм. Въпреки това тя пожела да се срещнем, а само няколко дни по-късно се премести да живее при мен.
Тя е от ромски произход, но това не ме притеснява, изоставено дете е и е прекарала детството си по институции. Което от друга страна е добре, тъй като няма родители, чието одобрение да търся. Защото не си правя илюзии, никой родител няма да се зарадва дъщеря му да ходи с 35 години по-възрастен… Важното е, че се обичаме и ни е хубаво заедно.
В.К., София
Add comment