Възелът е като магически ритуал
Колко е древна мартеничката, никой не знае… Може би затова днес има няколко легенди за произхода й. Факт е, че тя продължава да бъде обичан символ и не пропускаме да вържем усукани бял и червен конец на любимите си хора.
И все пак: защо го правим? Какво означава? Ето някои от тълкуванията за този красив български символ.
Първите мартеници били само от червен вълнен конец – за защита, после се добавило здравето. С времето започнали да го усукват с бял конец – за радост и дълголетие. Но има и друго тълкуване: бялото е свързано с женското, а червеното – с мъжкото начало (оттам и мартеничката: с червена мъжка фигура – Пижо, и бяла женска – Пенда).
Първите мартеници били само от червен вълнен конец
И в началото на пролетта – сезонът, в който се събужда природата, усукването на двата цвята (и съответно – завързването на двете фигури на Пижо и Пенда) е като символ на новия живот. Има стари вярвания, че съчетанието на тези два цвята има чудотворна сила за хубаво начало и се свързва с изгрева – червеното е изгряващото слънце, а бялото е чистият пролетен ден, който прогонва зимата, всичко враждебно.
Едно от най-интересните тълкувания на факта, че се използва именно вълна, е, че тя, със своя животински произход, е част от неподреденото в живота. А обработката й, преденето, боядисването я превръщат в знак за подреденост в живота – за това, че човек има властта да влияе с действията си на своята съдба.
Най-важното е мартеничката да се завърже – възелът е като магически ритуал (със заповедна нотка – че това, което искаме, трябва да се случи).
Ако е на ръката, тя е като благословия – да е плодотворен трудът, който извършваме.
Ако е на гърдите, близо до сърцето, тя се превръща в символ на нашите съкровени желания за щастлив и здрав живот. Закичването на животните с мартеници също е за защита и плодовитост – като символ на началото на новия живот.
Трябва да се носи през целия преходен период между зимата и пролетта, за да ни пази от опасности – от болести и зли очи. А по-точно казано – може да се носи, докато човек види сигурен сигнал, че пролетта е дошла: щъркел (прелетна птица, която има способността да отнесе молбите и посланията горе, на небето) или цъфнало дръвче (свързва се не само с пукването на пролетта, но и с древните легенди за дървото на живота). Тогава мартеничката или се закача на дърво, или се пуска в река – да ни върви по вода.
Мартеничките са не само амулети за здраве, но и средство да погадаем за бъдещето. Как? Може да се сложи под камък и на следващия ден да се провери: ако под камъка има мравки, значи годината ще е добра, плодородна.
Баба Марта
И за нея има различни легенди, но общото между тях е, че тя е с доста капризни настроения, а това определя времето. Всъщност Баба Марта е олицетворение на месец март (който се приема за женски месец – като начало на пролетта и надеждата за плодородие). А нейните братя Голям Сечко и Малък Сечко са януари и февруари, пише „Жуpнaл“. Ако я ядосат (като изпият виното, без тя да го опита), тя се разгневява, задухват ветрове и слънцето се скрива.
Затова Баба Марта трябва да бъде омилостивена. Как?
Като сутринта рано всяка стопанка почисти къщата и двора и закачи пред дома си червени прежди, черги, престилки – хем да пазят дома от болестите и злините, хем да се зарадва Баба Марта. Когато Баба Марта е омилостивена, това ще освободи слънцето и топлината и природата ще се събуди от зимния си сън. Така че – не Баба Марта ни носи мартенички, а ние на нея трябва да дадем.
Leave a reply