Тези църковни суеверия са известни, но невинаги хората ги разбират правилно
В църквата не бива да се разговаря. Смята се, че ако това правило бъде нарушено, върху човека ще се стоварят нещастия.
Празнословието сред храмовите стени се оценява като неуважение към Всевишния, за което човекът може да бъде наказан. Често това правило се възприема от хората буквално и влизайки в църква, те се страхуват да произнесат дори една дума, за да не си навлекат беда. Но подобно поведение няма нищо общо с църковния устав, тъй като става дума само за празни разговори, които разсейват вас и околните от молитвите.
Не бива да се пита за времето в храма. По този въпрос сред миряните са популярни две версии. Едни са уверени, че в никакъв случай в църквата не бива да се пита колко е часът, защото по този начин човек съкращава живота си.
Други смятат това за страшен грях, защото на онзи свят времето просто не съществува. И за да не се гневи Бог в Неговия дом, всичко земно трябва да остава извън стените на храма.
Забранено е да се скръстват ръцете зад гърба. Мнозина са запознати с това църковно суеверие. Очевидно тази приказка е измислена от набожните баби. Поуката е, че подобна поза е „въртележка” за нечистата сила. И ако стоите с кръстосани зад гърба си ръце, значи бесовете ще се въртят около вас.
В храма не трябва да се седи. За разлика от позата, този въпрос е по-категоричен. Светите отци действително не препоръчват да се седи в храма. Според религиозните канони подобни привилегии имат единствено болни или много уморени хора.
Трябва да е ясно, че никой няма да ни накаже – главното е с какво сърце и душа влизаме в храма и какво чувстваме, отправяйки молитва към Всевишния…
Add comment