Никой не знае точно кога се е появил тирбушонът и кой го е изобретил, макар че първи го патентова британският министър Самюел Хеншъл през 1795 г.
Всеки обаче знае, че къща без тирбушон не може. Той се превърнал в необходимост още към средата на 17 в., когато се появили здравите стъклени бутилки, които вече се затваряли с коркови тапи вместо с кълчища, парцали и царевични кочани. Хю Джонсън в своята „История на виното“ цитира първото описание на ценния инструмент, записано през 1681 г. – „метален червей, използван за издърпване на тапите от бутилките, който се нарича бутилков винт“.
Оттогава до днес тирбушонът не се е променил кой знае колко, макар че на пазара има модели, които не отварят бутилките с винт, а действат на друг принцип. Идеята е да се създаде уред, който да изисква минимум усилие при изтеглянето на тапата. Въпреки това „металният червей“ с удобна ръкохватка в единия край си остава един от най-популярните. Истината е, че хич не е удобен и за да се справите, ви трябват и сила, и известен опит.
По-ефективен е т.нар. сервитьорски тирбушон. Той разчита на действието на лоста и има разновидности – с единичен лост, и лост с двустепенна опора.
За домашна употреба удобен е двураменният тирбушон. Докато навивате спиралата в тапата, две странични ръчки се издигат нагоре. След това ги натискате надолу и тапата излиза. Французите наричат този модел „деголка“, защото вдигнатите нагоре ръчки им напомнят на любимия жест на генерал Де Гол – поздрав с вдигнати две ръце. У нас е известен като тирбушон тип „балерина“. Първоначално е италиански патент, който дал начало на стотици вариации. Важното е спиралата да е качествена и изработката на целия уред да е прецизна. Иначе тирбушонът влиза накриво в тапата и я разтрошава.
Лесен за употреба е т.нар. винтов тирбушон. Неговата дръжка се върти в една посока и тапата, навиваща се на металната спирала, сама излиза от бутилката.
Широко разпространен мит е, че най-добрите тирбушони са металните. Всъщност дали материалът е метал, пластмаса или кост, няма значение. Важното е винтът да е прецизно
изработен. Добрата спирала е по-дълга, отворена, с широк диаметър, но с тънка стомана. Идеята е, че колкото по-малко метал влиза в корка, толкова по-нищожен е рискът от раздробяване на тапата. Тефлоновото покритие на винта е плюс. Обикновено евтините тирбушони се правят от некачествена стомана, което налага спиралите им да са сравнително къси и силно навити, за да не се чупят. Некачественото острие е подобно на свредел.
Има тирбушони, които са още по-лесни за употреба благодарение на хитроумната им механика. Пневматичните вместо със спирала са с игла, която се вкарва в тапата, пише „Всичко за семейството“. Натиска се ръчката на инструмента и вградената в тирбушона помпа започва да вкарва въздух в бутилката, а тапата изскача с ефектен звук.
Leave a reply