През 1922 г. Паул Динах преподава немски език на студентите в Университета в Атина
В техните спомени той е 36-годишен скромен и много внимателен човек, участник в Първата световна война.
През 1921 г. Динах става жертва на летаргичен енцефалит, когато човек седмици, дори месеци наред лежи безмълвно и неподвижно. Паул прекарва в клиника в Женева почти година в състояние на „жив труп“, преди лекарите да успеят да го върнат към пълноценен живот. За да се възстанови по-бързо, му препоръчват да смени климата и така Паул Динах се оказва в Гърция.
ДЕБЕЛАТА ТЕТРАДКА
През 1924 г. Динах смята, че здравето му вече е укрепнало достатъчно, и решава да се върне в родината. Започва да събира багажа си. Помага му Георгиос Папахацис – един от любимите му ученици, който под негово ръководство опакова архива му.
„А това не трябва да се опакова“, казва немецът, когато вижда в ръцете на студента дебела тетрадка. „Какво да правя с нея?“, пита Георгиос. „Изхвърли я. Или я вземи и се опитай да я преведеш на гръцки – ще се получи прекрасна практика.“ Така в ръцете на младия Папахацис попада удивителен ръкопис.
Отначало той смята, че немецът е и графоман и опитва силите си на литературното поприще в набиращия популярност по това време жанр фантастика. Но със задълбочаване в превода все по-често се улавя в мисълта, че написаното не е белетристика, а дневници, мемоари.
СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТЕТРАДКАТА
Потопен в летаргичен сън, Паул не е изключил напълно от света, а открива себе си в тялото на непознат човек. Това е Андрю Нортман, живеещ на Земята през 3096 година. Хората от бъдещето
забелязват, че тялото на Нортман е завладяно от друго съзнание, и го вземат под свое покровителство. И това се оказва много полезно, защото без тяхна помощ Паул трудно би се ориентирал в света от четвъртото хилядолетие.
Околните разбират състоянието на Динах и с него постоянно има индивид, който го съпровожда, на име Стефан, който подробно отговаря на множеството въпроси на госта от миналото. В продължение на година Паул Динах живее в 3096 година, докато лекарите не го събуждат и не го връщат в XX век.
ПЕРИПЕТИИТЕ НА ДНЕВНИКА
Георгиос Папахацис работи над записките на Динах в около 14 години, до началото на Втората световна война. Не бърза с публикуването им по същата причина, поради която мълчи и Динах – страхува се от насмешки и обвинения. В края на 20-те години публикува романа .Долината на розите“, в който в литературна форма разказва за своя учител и дава откъси от неговия дневник. Романът бързо се разпродава – дори прекалено бързо!
През 1979 г., вече като признат учен, Папахацис се решава на втори опит. Дневникът с неговите коментари е отпечатан в малък тираж. Историята с „Долината на розите“ се повтаря: книгата дори не стига до пазара – целият тираж е изкупен предварително и изчезва. Едва през 2015 г. изплува вероятно единственият оцелял екземпляр. Очевидно някой много сериозно не иска мемоарите на Динах да станат широко достъпни.
Затова пък Папахацис вкусва от „славата“: научното общество му устройва жестока критика, има предложения той да бъде отстранен от преподавателска дейност, защото „оскърбява високото звание учен“. Мемоарите на Динах отново изпадат от полезрението на изследователите за няколко десетилетия.
През 2015 г. си спомнят за тях и отново започват внимателно да ги изучават.
какво съдържат мемоарите:
Независимо от всички перипетии и заплахи човечеството оцелява(поне до 3096 г. то ще съществува), хората не деградират, цивилизацията не е разрушена. Не ни заплашва демографски катаклизъм, обратното – във връзка с пренаселваното започва мащабно строителство на подземни градове.
Ето и още няколко предсказания.
2016 – 2018 година. Светът ще се окаже на границата на война, но ще успее щастливо да я избегне.
2018 г. Междудържавните граници в предишното си разбиране престават да съществуват.
2020 г. Появява се нова банкова система. Стойността на електронните пари е привързана към електроенергията и природните ресурси.
2025 г. Природните ресурси са преразпределени, частната собственост върху тях е отменена.
2030 г. Човечеството се научава да управлява духовната енергия. Всеки е телепат и може да изпраща и получава съобщения със силата на мисълта.
2050 г. Открит е нов вид енергия т „пространствена енергия“, и в тази връзка спира използването на природните изкопаеми.
Както става ясно, предсказанията за близкото бъдеще не се отличават особено от прогнозите на водещи специалисти. Но колкото по-напред във времето отива Динах в описанието на бъдещето, толкова повече записите му става все по-невероятни. Той искрено признава, че не разбира много от обясненията на своя спътник Стефан. И това е напълно естествено. Представете си, че редом с вас се е оказал човек, живял например хиляда години по-рано – колко от това, което му говорите, ще разбере? Затова Динах се опитва да изложи всичко видяно и чуто в рамките на знанията, с които разполага.
Leave a reply