Доскоро мислех, че нищо хубаво вече не мога да очаквам от живота. На 55 години съм, никога не съм била омъжена и нямам деца. След като един след друг и родителите ми напуснаха този свят, не ми останаха близки хора.
Единственото, което ме държеше, беше работата ми. Аз съм библиотекарка и обичам професията си, защото тя ми дава възможност много да чета, а това е най-голямата ми страст. Пък и хората, които идват при мен да
Изненада ме с червена роза…
си взимат книги, са интелигентни и симпатични. Страхувах се единствено, че като се пенсионирам, ще остана у дома съвсем сама. И да си призная, не откривах нищо, което да ме накара да се усмихна. Спрях да си купувам нови дрехи, да си правя прически и маникюр, а в чантата си не носех нито огледало, нито червило.
Неотдавна обаче се случи нещо, което сякаш ме върна към живия живот. Тайнствен обожател започна да ме засипва с приятни изненади.
Първо намерих писмо под куп книги, които трябваше да върна по рафтовете. Беше написано с красив почерк и адресирано до мен. Мъжът признаваше, че от години крие чувствата си, защото не намира смелост да ми ги каже в очите. Преди да заспя, препрочетох писмото няколко пъти, толкова хубави думи за мен имаше в него.
Струваше ми се, че става дума за друга жена. А на следващата сутрин, когато отключвах библиотеката, намерих на вратата красива роза. Вече знаех, че е от същия човек. Така започна нашата игра – той ми пишеше отново и отново, а най-странното е, че ме молеше за отговор. Предварително ми казваше между страниците на коя книга да оставя писмото с отговора си. И макар през целия ден да поглеждах към рафта, на който стои избраното томче, никога не виждах кога тайнственият ми обожател взима моето писмо.
Започнах все повече да се вълнувам, дори си купих две нови блузи и красив шал. А на тръгване за работа се поглеждах в голямото огледало в коридора – нещо, което отдавна не бях правила.
Преди няколко дни някакъв хлапак позвъни на вратата ми. Подаде ми кошница, пълна с подаръци, и каза, че вътре имало картичка кой ми я изпраща. И без да я чета, нямаше как да не се досетя, че отново е той – мъжът, който открадна съня ми напоследък. Вътре открих книга от любимия си автор, бонбони и прелестна гривна. А най-хубавото бяха невените – сякаш току-що набрани за мен.
Градът, в който живея, не е голям. Вглеждам се във всеки мъж и се опитвам да открия кой е онзи, който ме нарича „моята красива орхидея“. Иска ми се час по-скоро да се разкрие, да седнем и да поговорим дълго. А една нощ дори го сънувах – беше красив, приличаше на любимите ми герои в романите.
Хванах се, че мечтая за ласките му, за горещата му страст дори. Представях си, че няма да съм сама в дългите зимни нощи, които скоро ще започнат. Ще има с кого да пием чай, да хапваме сладки, които съм изпекла, а най-вече някой, който да ме накара да се засмея от сърце.
Чакам го и се надявам да намери куража да застане пред мен. Може пък да ни очаква една красива есенна приказка.
Библиотекарката
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Крем с вечерна роза
Leave a reply