Леля Злати живее в апартамента срещу нас. С покойните ми родители бяха много близки. Нашите й помагаха за всичко, защото тя рано остана съвсем сама – вдовица, без деца. Мен ме обичаше, често ме взимаше при себе си, глезеше ме, показваше ми как да плета и да шия копчета. Научи ме на едни от най-важните неща в живота. И досега си я обичам много.
Роднините й обаче се уплашиха от привързаността й към мен. Явно си помислиха, че я ухажвам, за да ми припише апартамента и вилата си. И за да са сигурни, че това няма да стане, взеха нещата в свои ръце. Първо се появи Боби – синът на племенника й. Приеха го студент и беше по-удобно да живее при самотната леля, отколкото по квартири и общежития. Леля Злати въпреки доброто си възпитание и привързаността към 
роднините не можа да понесе Боби – груб, невъзпитан, неуважаващ, егоист, който искаше тя да се съобразява с него. Докато се чудеше как да го отпрати, той направи бебе на една пловдивчанка, тя си го прибра и Боби се прехвърли да учи задочно.
След половин година на негово място беше изпратена нова „охрана“ – Златина, дете на другия й племенник. Кръстена на бездетната леля, тоест със сигурност да размекне старческото й сърце. Златинка, както я нарича леля Злати, все била без работа – в цяла Стара Загора не се намерило добро място за нея!, приплакала на татко си и той я изпратил в София. Колкото Боби беше нахален, толкова Златина е лицемерна и „възпитана“. Вече цяла година живее при възрастната жена и й харчи пенсията, защото и в столицата никой не я оценява и не я взима на работа. Само хленчи и се оплаква колко е трудно и как не й върви. Парите от баща й отивали за сметките, казва, но това не е истина, аз от години плащам тока, парното и водата на леля Злати заедно със своите. Малката лъжкиня живее на аванта, не си прави труда веднъж да свари кафе на старата жена, да я изведе на разходка или да я зарадва с някое евтино червило. От подредения дом няма и помен – Златинка разхвърля навсякъде, дрехите й винаги са наопаки, мократа хавлия всеки път е смотана на топка на някой стол, да не говорим за мръсните чорапи, които отлежават с дни… за да ги пусне в пералнята.
В крайна сметка, ще кажете, това не е моя работа. Така е. Но това момиче буквално краде добрата леля Злати. Често я виждам как си идва с торба от магазина – всъщност тя само пазарува, никога не пази бележките и слага на всички продукти бомбастични цени, сякаш е била в някой гурме магазин…
Как да кажа на милата си съседка, че не е отворила дома си за добро роднинско момиче, а истинска змия е прибрала в пазвата си?
София
Можете и вие да споделите историята си. Пишете ни на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply