Каква е съдбата на руското царско семейство?

Руското царско семейство не е било разстреляно от болшевиките, съобщи сензационно руският историк Сергей Желенков.

Според него император Николай Втори и семейството му са били спасени тайно от съветския лидер Йосиф Сталин, а престолонаследникът – великият княз Алексей, дори по-късно станал председател на Министерския съвет под фамилията Косигин.

Според Желенков цялата история на царското семейство след Февруарската революция 1917 г. е била фалшифицирана. Императорът например не бил абдикирал. Актът, с който той уж се отрекъл от престола, бил написан на машина от генерал-квартирмайстора А. С. Лукомски и от представителя на руското външно министерство към Генералния щаб Н. И. Базили. Документът бил подписан на 2 март 1917 г. не от цар Николай II, а от министъра на Императорския двор, генерал-адютанта барон Борис Фредерикс. Четири дена Светият синод на Руската православна църква потвърдил истинността на този акт и наредил във всички черкви вече да се пее „Многая лета“, не за императора, а за Временното правителство. По време на революцията обаче архиереите, предали царя, си получили заслуженото – те били избити или пратени в изгнание, пише в. „Телеграф“.

След като Николай II бива свален от престола, заедно със семейството си той е евакуиран в Сибир. Според общоприетата версия царят, близките му и прислугата им са разстреляни в Екатеринбург през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. След като градът бил завзет от белогвардейците, те съставили комисия, която да разследва подозренията за евентуалното убийство на царското семейство. Следователите открили следи от кръв и куршуми в мазето на Ипатиевския дом, където били настанени Николай Втори и близките му. В района на Ганина Яма пък били намерени обгорели вещи, принадлежащи на царското семейство, както и техни скъпоценности. Опитният следовател Алексей Павлович Намьоткин разбрал, че става въпрос за имитация на екзекуция и че нито един член на династията Романови не е бил разстрелян. Той споделил наблюденията си с американски журналисти, но шефовете му го принудили да прекрати следствието и да се откаже от намерението си да публикува документите по делото. След като болшевиките отново превзели Екатеринбург, Намьоткин бил разстрелян.

Но какво се случило с Николай Втори и близките му? Според Желенков благодарение на Сталин и на офицери от разузнаването на Генералния щаб царското семейство било разпръснато тайно в различни места в Русия с благословията на митрополит Макарий. До 1927 г. обаче Николай Втори редовно се срещал с близките си на територията на Серафимо-Понетаевския манастир. След като манастирът бил закрит от НКВД, през 20-те и 30-те години на XX в. сваленият от трона самодържец често се отбивал в с. Дивеево, Нижегородска област, където отсядал в дома на Александра Ивановна Грашкина. Тя по-късно станала монахиня под името Доминика. Междувременно Сталин си построил дача в Сухуми близо до вилата на царското семейство и ходел там за срещи с императора, когото смятал за свой братовчед. Преоблечен в офицерска униформа, Николай II посещавал съветския лидер в Кремъл, за което свидетелства ген. Ватов, бивш охранител на Сталин. Сваленият от престола цар починал през декември 1958 г. и бил погребан на гробището Красная Етна в Нижни Новгород (тогава град Горки). Заупокойната молитва била прочетена от тамошния свещеник Григорий Долбунов.

Императрицата Александра Фьодоровна до 1927 г. живеела в царската дача край Серафимо-Понетаевския манастир. Под монашеското име Ксения тя обикаляла Киев, Москва, Петербург, Сухуми. Сталин й казал да се засели в град Старобелск, Луганска област, но да не се меси в политиката. Тя редовно получавала от чужбина големи парични преводи, които предавала на местните власти. За да се издържа, царицата плетяла пуловери и шалове и правела сламени шапки. Когато през 1942 г. Старобелск бил окупиран от германците, ген.-полк. Клайст й предложил да се премести в Берлин. Царица Александра обаче му заявила, че е рускиня и иска да умре в родината си. Единственото, което поискала от генерала, е да й помогнат немски медици. Императрицата обаче използвала дадените й лекарства, за да лекува ранени съветски танкисти, които криела в землянката си. Окупаторите не усетили нищо, тъй като Клайст наредил на вратата на жилището й да се сложи табелка: „Не безпокойте Нейно Величество!“. Александра починала през 1948 г. и била погребана в манастира „Св. Троица“ в Старобелск.

Дъщерите на императора Олга и Татяна се укрили в Дивеевския манастир като монахини. Татяна се прехвърлила в Краснодарския край, където се омъжила. Тя била погребана на 21 септември 1992 г. в село Сольоное, Мостовски район. Олга избягала в Афганистан, а оттам отишла във Финландия. От 1956 г. се заселила в град Вирица, Ленинградска област, където живеела под името Наталия Михайловна Евстигнеева. Тя починала през 1976 г. Останките й били препогребани през 2012 г. край Казанския храм в Санкт Петербург. Сестра й Анастасия се омъжила във Волгоградска област. Тя била погребана през 1980 г. в Панфилово. Сестра й Мария се преселила в с. Арефино, Нижегородска област, където била погребана през 1954 г.

Най-интересна обаче е съдбата на престолонаследника на Руската империя – великия княз Алексей Николаевич Романов. Според Желенков той възприел фамилното име Косигин. През 1935 г. завършил Ленинградския текстилен институт. Направил главозамайваща кариера благодарение на това, че се оженил за племенницата на ръководителя на ленинградските болшевики Алексей Александрович Кузнецов. Царският син обаче се проявил като талантлив организатор по време на блокадата на Ленинград. Тъй като навремето се возил с яхта по Ладога, Косигин познавал добре района и затова съумял да прокара „пътя на живота“ през замръзналото езеро. По този начин той помогнал за евакуацията на хиляди ленинградци и за снабдяването на защитниците на града с храна и боеприпаси. Заради заслугите му го издигнали за заместник-председател на Министерския съвет на СССР. Косигин обаче едва оцелял по време на т. нар. Ленинградско дело. За да го спаси от чекистите, Сталин го пратил в дългосрочна командировка в Сибир. Съветският лидер чувствал Косигин като свой племенник. Той се държал ласкаво с бившия престолонаследник, пред своето обкръжение го наричал Косига и дори Царевич.

След смъртта на Сталин Косигин бил издигнат за министър-председател на Съветския съюз. Той осъзнал неефективността на съществуващата система и подготвял преход от социалистическа към реална икономика. Премиерът предлагал да се отчита реализираната, а не произведената продукция като основен показател за ефективността на работата. Реформите на Косигин обаче така и не бяха осъществени. През 1980 г. той отишъл във Веневския манастир в Тулска област при монахинята Анна, чрез която държал връзка с истинското си семейство. Тя му предсказала, че ще умре на 18 декември. Така и станало. Тъй като обаче кончината му съвпаднала с рождения ден на тогавашния съветски лидер Леонид Брежнев, новината за смъртта му била съобщена по-късно. По ирония на съдбата престолонаследникът на Руската империя бил погребан на 24 декември 1980 т. в Кремълската стена, където се пазят тленните останки на най-видните революционери…