Според мен е много несправедливо едни да имат, та както се казва – да прелива, а други да се чудят как да вържат двата края и да нахранят децата си.
Радина и Христина са ми първи братовчедки. От деца не се обичахме много, защото те се имаха за голяма работа. Всичко идваше от майка им, тя здраво се надуваше, че е жена на началник в областния град. Дъщерите й бяха същите – все се фукаха, все си виреха носовете, все за пари говореха. Не мога да си кривя душата, не бяха глупави и за разлика от други в тяхното положение, учеха много и едната завърши университет в София, другата – в чужбина. Абе, истината е, че парите отварят всички врати. Ако баща им ги нямаше, и най-умните да бяха, пак щяха да вървят по разбитите тротоари на нашия град и да работят най-много за средна заплата.
Двете обаче се изучиха и с връзките на татенцето развъртяха добър бизнес. Личеше си по колите, с които си идваха – никога не пътуваха заедно, макар че щеше да им е по-евтино. Като ги гледах как надуто ходят на високите си токчета и как винаги са облечени с маркови дрехи, дори на мен, дето не разбирам от мода, ми става ясно с какви суми играят. Отначало не казваха, че за всеки празник обикаляха ту едни, ту други острови. После майка им не издържа и взе да се хвали къде били, колко часа летели, какви екзотични боклуци яли. Не им завиждам, още повече че и двете вече минаха 40-те, а нито се женят, нито деца раждат. Няма за кога – изпуснаха влаковете. Оттук нататък или с разни старци ще се задоволяват, или ще се резилят с младоци, които ще ги обслужват на супер цени. Двете стари моми, колкото и да са богати, нямат друг избор.
Не съм злобен, яд ме е на тях. Толкова пари изкарват, а на никой роднина не помагат. Нищо общо не искат да имат с нас. Все едно не знаят откъде са тръгнали. Вбесих се, като отказаха да вземат сина ми на работа в тяхната фирма. И то не ставаше въпрос за нещо кой знае какво, а за охрана. При това за никаква заплата, но понеже в нашия град той и такава не може да вземе, реших да ги помоля за услуга. Тях, както се казва, бълха ги ухапала, но за моя 30-годишен син, който има жена и дете, всеки лев е важен. В първия разговор Радина каза, че няма проблем, но после дали размисли, или сестра й я стегна, не знам, но ме отряза – нямали нужда сега от такъв човек, всички места във фирмата били заети.
Никога никого не съм клел, но тия двете алчни кукувици ги проклех бял ден да не видят с богатството си. Пожелах им никой да не ги поглежда въпреки парите им. За какво са им? Всяка живее в отделен апартамент, всяка си има кола, всяка си има любовник… И се чудя кой ще ги наследи? Кой ще им поеме един ден фирмите и ще им стопанисва имотите? Ей така ще замине всичко при чужди и неблагодарни хора… Не мога да им помогна, като акъл не искат от никого.
Симо
Leave a reply