Преди няколко дни слязох да изхвърля боклука и бях неприятно изненадана – край контейнера се мъдреха купчина ценни книги. Не разбирам как може някой да остави томчета на Хемингуей, Киплинг, Тургенев, Яворов…, все мои любими автори, сякаш са непотребни отпадъци. Грехота е!
Стана ми мъчно, защото в най-добрия случай клошар щеше да ги предаде за вторични суровини. А не дай, Боже, можеха да послужат и за подпалки някому или пък да попаднат на сметището.
Въпреки че ги имам в библиотеката си, прибрах книгите, избърсах ги и ги изсуших, защото се бяха навлажнили от снега. Бях сигурна, че някои хора мечтаят да ги прочетат, но нямат възможност да си ги купят. Разпитах приятели и познати и дадох две от тях, но другите останаха.
В крайна сметка ги занесох в едно читалище и библиотекарката много се зарадва, дори искаше да ми издаде документ за дарението. Отказах й, защото нямам нужда от него, важното е, че тези прекрасни автори ще продължат да радват хората.
Маринова
Add comment