Един хубав български филм се казваше „Най-добрият човек, когото познавам“. Сега го споменавам, защото хората, които познават мен, ме определят като такъв. Иначе съм просто един мъж от София.
Имах спокойно и щастливо детство, въпреки че 5-годишен останах без баща. Майка ми цели 35 г. беше медицинска сестра в „Дом майка и дете“. Често ходех там с нея и виждах много мили деца с объркани съдби. Може би затова разбирах и оценявах това, което имах – майка и дом. Бях палав тийнейджър – спортувах, завърших техникум, а след това и полувисш институт по машиностроене и електротехника. Мога да кажа, че имах късмет да попадна на отлични преподаватели и да срещна чудесни съученици.
В личен план обаче преминах през много изпитания. През 1991 г. открих своята голяма любов – жената, която беше сериозна, нежна, добра и ме обичаше с цялото си сърце. Сгреших, като й позволих да си отиде, и след нея нищо толкова 
силно и толкова истинско не преживях. Жените, които срещам в последните години, мислят само за пари и все гледат другите мъже. Давах любов, силни и искрени чувства, но никоя не можах да променя. Много се стараех във връзките си, а получавах само лъжи, обиди и изневери.
Въпреки това вярвам, че някъде има една жена, която може да обича, която държи на човека, а не на парите. Надявам се скоро да я открия. За себе си ще кажа, че не съм богат, не пия алкохол, честен, верен и почтен мъж съм. Уважавам нежността и доверието – тях давам и тях търся. Интересувам се от история и астрономия. Обичам да чета, да гледам филми и да слушам музика. Харесвам ретро предмети. Добре се чувствам сред природата и животните. Питам се защо, след като нашият човешки живот е толкова кратък, трябва да се мразим и да унищожаваме всичко, да късаме нишките, които ни свързват – помежду ни и с нашата малка, но уникална планета Земя…
Пламен
Add comment